The Game

Ревю на Alchemists

Алхимията е прародителят на науката, започнала още от антични времена. Алхимиците са вярвали, че техният занаят ще доведе до много силни умения и въпреки, че методите им са се променяли с времето, основните цели винаги са били същите – превръщането на метали в злато и забъркването на магически отвари. Докато модерната наука е изместила трансмутирането и стремежа към еликсир на живота, вие все още можете да стъпите в лабораторията и да тествате възможните комбинации от класически алхимични съставки – скорпиони, пера, гъби и жаби!

Кутията описва визуално играта - доста точно. Луди експерименти с жаби и гъби...

Кутията описва визуално играта – доста точно. Луди експерименти с жаби и гъби…

Alchemists е най-новата игра на Czech Games Edition, създадена от Matus Kotry за 2-4 човека, в която играчите са алхимици, отдадени на науката. Ще забъркват колби, ще ги тестват върху себе си или върху студенти, може би ще продадат някоя друга отвара на приключенци и, като крайна цел – ще публикуват теории за връзките между съставките, които използват. Заглавието се е появило на Essen Spiel 2014 и е най-иновативната идея в света на настолните игри за тази година. Alchemists е придружена от апп за телефони и таблети на Android или iOS – може да се играе без него, но тогава цялата работа, която върши програмката, трябва да се прави от допълнителен човек.

Лабораторията на един алхимик

Компонентите на играта са… да кажем, разнообразни. За всеки играч има голям щит (бел. ред. – скрийн? параван?), зад който ще си вършат цялата научна работа, като този щит се сглобява от три части. Картите са с малък размер, от високо качество и няма да се скъсат лесно, като единствено съставките ще се месят повече, защото са относително малко.

Всичко е доста... шарено.

Всичко е доста… шарено.

Двата борда в играта са големи и шарени, така че всичко върху тях да се разбира. За да си избират действията, за играчите има цветнопрозрачни кубчета и колбички, които изглеждат яко. Има и още много неща – парички, токенчета и листи за отбелязване на резултати, плочки с приключенци и още някакви компоненти, за които забравям. Артът в играта също е на ниво, всички цветове са ярки и картинките са весели.

Жаби, скорпиони, гъби и цветя

Предупреждавам, тази игра е по-различна от всичко останало, което съм виждал (бел. ред – честно казано – вероятно е различна от всичко, което сме виждали в света на настолните игри). Правилата са малко дълги, така че ще наблегна на основните неща, най-вече причината да се използва мобилно устройство в играта. Идеята е следната – в играта има 8 съставки, на които съответстват 8 комбинации от химични елементи – три цвята с плюсове и минуси. Една от функциите на app-a е да даде на всяка съставка случаен избор от химични елементи.

Ей това е основната ви подсказка, скрита на гърба на паравана

Ей това е основната ви подсказка, скрита на гърба на паравана

Крайната цел на играчите е да разберат коя комбинация съответства на кой елемент. За да успеят, те ще трябва да забъркват колби, които се състоят от две различни съставки. Резултатът от експеримента дава информация за елементите – ако например в колбата се е получил син плюс, то и двете съставки имат син плюс в елементите си. Това също се извършва с app-a – камерата на телефона или таблета маркира двете карти съставки и дава резултатът от забъркването на отвара. За целта горната част от щита е казанът – на него се поставят картите, за да се маркират. Другите играчи виждат само цвета и знака на колбата, като използваните съставки се премахват с лице надолу.

Когато някой играч смята, че знае химичните елементи на дадена съставка, той може да публикува теория за него – избира плочката с комбинацията от елементи и я поставя върху съответната съставка, заедно с един свой печат. Печатите показват колко е сигурен играча в теорията си, но са тайни за другите. Дори да не е абсолютно сигурен, играчът може да сложи печат с един от елементите под въпрос, ако се колебае за него.

Тук публикувате теориите си кой елемент на коя комбинация съответства

Тук публикувате теориите си кой елемент на коя комбинация съответства

След като споменахме тези иновации, основната механика зад играта е поставяне на работници, в случая кубчета. Първо с колбичката си играчите избират кои искат да бъдат по ред – колкото по-надолу по ред, толкова повече благини. Действията по борда са събиране на съставки (ровене в гората за жаби и китки), трансмутиране на съставки в пари, продаване на колби на приключенци, купуване на артефакти, отхвърляне на чужда теория, публикуване на своя теория и два вида тестове – върху студент или върху себе си. Разликата в тестването е, че колбите с резултат минус имат негативни ефекти върху играчът, а ако тества върху студента, той просто иска повече пари за следващите тестове. В последният рунд има и демонстрация на майсторство във варенето на отвари.

Една подсказка - ей това е важно място, ако сте сигурни в резултатите си.

Една подсказка – ей това е важно място, ако сте сигурни в резултатите си.

По време на играта играчите ще трупат точки репутация. В края на играта това са точките, които определят победителя, като има и допълнително точкуване за правилни теории, артефакти, пари и други малки неща – алхимикът с най-много точки бива провъзгласен за майстор на спорта, тоест науката, и печели играта

Науката на отварите

Alchemists е много различна от всичко, което съм играл. Като такава, оценката ми за нея не се влияе от сравнения с други заглавия и е изцяло базирана на качествата и. Смея да твърдя, че играта е добра, не перфектна, но добра. Нуждата от приложение, за да се играе, е неизбежна, вариантът с един човек, който да следи елементите на съставките, би бил твърде досаден. Въпреки, че има много подвижни части и че изглежда сложно и претрупано, да си алхимик не е трудно – играта върви относително бързо и всяко действие по борда има значение.

Параван? Скрийн? Щит? Как наричате това нещо, с което си криете експериментите?

Параван? Скрийн? Щит? Как наричате това нещо, с което си криете експериментите?

Темата на алхимия (и наука като цяло) не се среща за пръв път в настолна игра, но тук за пръв път се гледа на алхимиците като академици и учени, а не луди магьосници. В книжката всяко действие има по едно-две изречения с тематичната причина то да съществува. Избирането на ред е обяснено като сутринта за алхимика – дали да се успи, да събере малко съставки преди да започне работата, или да хукне да си върши задачите, като дори плати за закуска, тъй като няма време да си я направи сам. Артът по играта е весел и шеговит – настръхналата черна котка върху щитовете, наивният студент, който пие каквото му дадат (бел. ред. – и дори започва да се инати на странните поушъни, които му пробутват, може да го увещавате с пари, както си му е редът при тестове върху хора), и дори самите съставки, между които има и птичи крак.

Най-важното качество, което ви е нужно, за да бъдете алхимици, е дедуктивна логика. Отляво на щита са описани възможностите, когато получите даден вид колба. Използвайки тези правила, след всеки експеримент си отмятате комбинации, които са невъзможни и така трупате информация за съставките. Реално на предпоследния ход, ако нещо не се е объркало, би трябвало да разберете истината за всичките. Забавната част на това е, че друг играч може да публикува грешна теория, а да си вярва и с това да подведе останалите. Имал съм момент, в който на последния ход една моя теория е грешна и получих страхотното усещане, което може да се опише само с „Какво стана бе, да го…”.

Тук телефонът моментално успя да разпознае и двете карти. Приложението е просто перфектно допълнение към играта!

Тук телефонът моментално успя да разпознае и двете карти. Приложението е просто перфектно допълнение към играта!

Блестящо качество на Alchemists е, че играта всъщност върви гладко – събирате си китки и дребни животни, правите ги на ракии, пардон, на отвари и виждате какво става, като може би отровите някой студент по пътя. През това време може и да изкарате някой лев от заблудени приключенци, които ви смятат за голям корифей на колбите и от университета, който ви плаща сляпо за гениалните ви теории, дори да са напълно грешни. Към средата на играта вече почвате да се разбирате с другите теоретици дали жабата има червен плюс или червен минус и какво означава това за света на алхимията. Накрая който си е свършил най-добре работата и публикувал правилно ще обере точките.

Голям минус на играта е случая, в който нямате устройство, с което да играете, защото издателите няма да ви подарят. Възможно е да имате устройство с приложението, но камерата просто да не желае да маркира съставките – и това ни се е случвало. CGE са компенсирали с онлайн вариант на приложението, в което съставките се избират на ръка, вместо да се сканират. Дори тогава може останете с устройство, на което камерата му е слаба и няма интернет, което води или до допълнителен човек, който да бъде енциклопедия и да ви следи играта, или до смяна на играта. Да, готино е, когато си сканираш съставките и app-a показва какво се случва, но и възможните недостатъците са големи. За щастие на гърба на кутията има код за сканиране, който води до приложението, и две съставки, за да си пробвате устройството веднага.

Апп-чето...

Апп-чето…

Друго качество на играта е, че може да ви накара да се чувствате или много умни, или доста слаби. Внимателно трябва да се проверява всеки експеримент, защото една груба грешка и цялата игра може да замине по дяволите. Имам и съмнения, че някои от артефактите са небалансирани, но за това не съм сигурен. Ефектите, които дават, са много силни и работят по време на цялата игра, но със сигурност не печелят играта сами. Интеракцията между играчите си е голяма, тъй като на моменти може да се доверите на колегата за някоя от теориите му (бел. ред. – внимавайте с това, понеже може да го използва, за да ви подведе – в играта има още една мини игра със залагане на репутация и има начин на него да му се размине!) и така по-бързо да разберете химичните елементи на останалите съставки. Има и директен момент на цакане при продаването на колби – може да давате отстъпки, за да дойде приключенеца при вас, а не при другарчето.

В играта има ужасно много неща, както и цели няколко мини игри...

В играта има ужасно много неща, както и цели няколко мини игри…

Има и други бели кахъри – играта си е дълга и обикновено отнема 2 часа (както и пише на кутията, както и че сглобяването на щитовете е малко досадно, но не е сериозен проблем. Но геймплея компенсира с доста и се създава силно чувство, че експериментирате, документирате откритията си и публикувате теориите си, за да получите уважението на колегите. Винаги е забавно някой от заблудените ви колеги да се пробва да ви отхвърли теорията и да му се изсмеете в лицето. Има и хитри подробности, като това, че високата репутация ви помага при продаването на колби, тъй като приключенците знаят колко сте уважавани, но ако допуснете грешка, губите повече точки.

Заключение

Alchemists е малко като изпит по химия, но много по-забавно. Книжката е относително дебела, но играта върви гладко и действията са интуитивни. Подготовката на играта е по-дълга, отколкото ми се иска, тъй като трябва да си сглобявате щитовете всеки път, но пък веднъж сглобени, всичко е върху тях – правилата за резултатите от колбите, точките на края на играта и резултатите от експериментите ви, така че няма къде да се объркате. Ако ви харесва идеята да тествате съставки за отвари и да публикувате теории, за да видят всички колко сте добър в алхимията, пробвайте Alchemists!

От редактора:
Теодор е обяснил всичко доста приятно, но искам да добавя нещо към „изпита по биология“ – аз се включих в играта, за да помага на друг играч, но я доиграх вместо него. Отне ми около 10 минути обяснения от Тео, за да вляза, и дори го победих. Признавам, не безгрешно – наложи се да ползвам грешен резултат, понеже негово грешно заключение ми прибра токена, но пък го означих така, че да не загубя точки (малко по интуиция, а не като стратегия). Естествено, това, че се доверих на чужд резултат, обърка малко и моите резултати, но… именно в това е рискът да не проверявате всичко сами. Моето заключение е, че Алхимици е игра, в която има няколко мини игри: подреждането, експериментите, тестовете, засичането на резултатите, публикуването, опровергаването на чужди теории и, не на последно място – залагането на репутация на публикациите. Играта е едновременно гениална и малко досадна, ако ви мързи да мислите, но за парите си предлага ужасно много компоненти и геймплей.

Споделете:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

1 comment for “Ревю на Alchemists

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Попълнете анти-спам код * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.