The Game

Ревю на Black Fleet

Много игри се развиват на кораби върху вълните, било то в открито море или около острови. Във всяка от тях играчите заемат едната страна на вечният конфликт – честните търговски кораби, пазени от официалната флота, или смелите пирати, жадни за злато. До сега знаех само за едно заглавие, в което може да се играе и от двете страни, Merchants and Marauders. Е, в Essen се появи нова игра, която позволява на играчът едновременно да работи с търговски кораб, пиратска лодка и дори да влияе на правителствените галеони, без това да отнема цяла вечност!

Играта е по-забавната версия на търговията, пиратстването и гоненето на пирати от флота

Играта е по-забавната и несериозна версия на търговията, пиратстването и гоненето на пирати от флота

Black Fleet е игра на Sebastian Bleasdale за 3-4 човека, в която играчите са нещо като мореплаватели-мениджъри – имат си търговска и пиратска лодка, като могат да се възползват и от огромните кораби на военната флота. Заглавието се появи на Essen Spiel 2014 и не получи твърде много внимание, а го заслужава. Играта се движи като състезание на Карибите (където пиратството е популярен бизнес) – трите видове кораби трупат пари по различен начин, с които играчите постепенно си купуват специални умения, докато накрая един от тях не си откупи правото за ръката на дъщерята на губернатора (колко романтично). Името е малко странно, тъй като никъде няма „флота” от кораби, всеки играч си има по два, но да предположим, че пиратите са много.

Черна флота, не-черна кутия

Цялата игра е много шарена. Артът е страхотен, самите търговци и пирати, нарисувани по картите, са комично нарисувани. Компонентите на играта са невероятни, с изключение на търговските стоки, които са кубчета. Фигурките на корабите са страхотни и имат място за носене на гореспоменатите кубчета, борда и картите са цветни и ярки, а парите са метални монети (!). Единственият проблем е, че правилата са неясно написани по отношение на един вид карти в играта – ние малко се объркахме първия път.

Търговци, пирати и адмирали

Всеки играч започва с двата кораба от своя цвят – търговският тръгва от пристанище, натоварен със стоката от там, а пиратският – от ъгъл на борда. Двата военни галеона започват в средата на Карибите, където са най-опасни за пиратите. В играта има два вида карти:
• Карти за навигация – всеки играч започва с две такива, с тях се управляват корабите и се теглят fortune карти;
• Fortune карти – имат някакъв еднократен ефект, обикновено свързан с повече движение или пари. Играчите могат да ги играят само в своя ход и едновременно могат да държат до три такива карти.

Fortune картите, чието правило е преведено на английски малко... нехайно

Fortune картите, чието правило е преведено на английски малко… нехайно

В своя ход играчът изиграва една карта за навигация, на която има три цифри и може да включва теглене или премахване на fortune карти. Цифрите показват кой кораб с колко ще се движи, както и кой от двата военни кораба ще бъде управляван. Самите кораби имат следните умения:
• Търговският кораб пренася стоки между пристанищата. Когато пристигне в пристанище, търговецът си продава стоката, играчът взима съответните пари, и корабът веднага се натоварва отново;
• Пиратският кораб може да напада търговци, когато ги настигне (стъпи в съседно на тях поле). Пиратът краде една стока от търговският кораб, играчът взима пари за това, след което стоката може да бъде заровена на някой остров – по тях си пише колко пари носи различните парчета земя.
• Военният кораб може да потапя пирати, когато ги настигне, за което играчът взима съответните пари. Ако е съседен до пиратски кораб, този пират е потопен, излиза от Карибите и на следващият ход ще влезе отново от ъгъл на борда.

Играта е някакъв вид pick&deliver, примесен с логическо преследване на противниковите кораби

Играта е някакъв вид pick&deliver, примесен с логическо преследване на противниковите кораби

Всеки кораб може да използва умение веднъж на ход – търговецът не може да зареди и в същият ход да си продаде стоката (бел. ред. – но пък може да я продаде и веднага да зареди, това е едно умение), пиратът не може да открадне и в същият ход да си зарови стоката, а военният не може да потопи повече от един пират на ход. На края на хода си играчът тегли нова карта за навигация, така че винаги да има две, и е ред на следващия.

Пред всеки играч ще има пет карти, като всяка си има цена, за която се обръща. От другата страна на тези карти има специални умения, които подсилват играча и му дават по-добри възможности за взимане на пари (например търговецът да има застраховка, ако го оберат напълно). Последната карта е за ръката на принцесата (в книжката го наричат откуп, но според мен сърцето на принцесата да отиде при най-богатия е по-подходящо). Тя може да се обърне последна и след като това стане се довършва ходът и играта приключва. Ако има повече от един играч, който си е обърнал последната карта, този с повече пари печели!

Жаждата за злато

Играта е страхотна! Правилата са лесни за схващане, върви бързо и леко, но има напрежение между играчите, защото всеки иска да си пази търговеца от пиратите на другите. Полетата по борда нямат строго зададена форма и на места има тесни места между островите, така че някои кораби може да останат запушени (не, корабите не могат да летят и да се заобикалят). Пристанищата имат различни цени за стоките – колкото по-далече са едно от друго, за толкова повече пари се продават стоките между тях. За островите най-ценният в е центъра на борда, където започват и военните кораби.

Това не са пластмасови дублони. Напйлно метални са си, може да ги опитате със зъби като истински пират!

Това не са пластмасови дублони. Съвсем метални са си, може да ги опитате със зъби като истински пират!

Темата в играта е достатъчно силна за лека игра от този тип, най-вече заради компонентите. Фигурките на корабите и начинът, по който стоките стоят в тях, е гениална идея – в малко игри можеш физически да си натовариш кораба. Артът по картите е ярък и комичен, като играта на места е весела и в геймплея си. По Fortune картите има умения като приливна вълна, с която кораб може да прескочи остров, или потънало съкровище, което корабът може да извади, ако не се движи на този ход. Не мога да не спомена металните пари – подрънкването им в ръката карат играчът да се чувства като добре заработил мореплавател.

В кутията няма чак толкова неща, но играта съвсем определено е добра. Но има малък недостатък... (вижте заключението).

В кутията няма чак толкова неща, но играта съвсем определено е добра. Но има малък недостатък… (вижте заключението).

В центъра на играта е директното взаимодействие с другите играчи. С трима играчи има малко място да се внимава и да решите от кого да се пазите и как да си прекарате корабите безопасно. С четирима малкото място изчезва и спокойствие по картата няма – все някой ще ви удари търговеца или пирата, без да има къде да се скриете. Тъй като играта има състезателен характер, когато един играч остане назад, другите нямат причина да бият по него (освен ако сам не си го проси). Това води нападане на лидера, но геймплея на играта не позволява някой да бъде тотално безпомощен (бел. ред. – но е пределно ясно кога някой няма да спечели играта, което не пречи да се забавлява).

Ако не си обръщате картите, няма да спечелите.

Ако не си обръщате картите, няма да спечелите.

Това, което прави Black Fleet интересна, са Fortune картите и специалните умения. Fortune картите дават неочаквани еднократни ефекти, които могат да предизвикат много силен ход. Имахме малък проблем с тях, тъй като никъде в книжката не пише изрично, че ефектът е еднократен, явно дизайнерът е очаквал хората сами да се сетят (никога не е добра идея). Специалните умения от друга страна са различни и дават допълнителна преиграваемост, тъй като комбинациите от тях могат да бъдат доста различни. Правилата позволяват да ги платите и обърнете в какъвто ред решите, но реално в момента, в който играч събере пари, на края на хода си плаща най-скъпото, за което е събрал, тъй като уменията водят до трупане на повече пари по-бързо.

Негово величество кралския флот е тръгнал на лов за черни пирати

Негово величество кралския флот (в жълто) е тръгнал на лов за черни пирати (в черно)

В началото играта тръгва бавно. В първите два-три хода играчите може да се дебнат, да се пазят и да не изкарат кой знае колко пара. След като се появят първите специални умения и се изтеглят малко повече Fortune карти, флотата избухва! Кораби прекосяват половината борд в един ход, прескачат острови, пирати започват да стрелят по пирати (има умение за това), военните стрелят по търговци (и за това) (бел. ред. – и търговци да нападат пирати, и за това) и настава един хаос, в който мъката е да си опазите корабите и да изкарате някой лев (което е добре).

Заключение

Black Fleet е много добра игра с търговия и пиратство. Компонентите са на много високо ниво, правилата се схващат лесно и играта върви бързо, като не продължава повече, отколкото трябва. Книжката можеше да бъде една идея по-добре написана, но това мога да го преглътна, след като всичко останало е страхотно! Ако ви харесва идеята да се борите с другите играчи за честно (донякъде) злато, да управлявате фигурки на кораби и да дрънкате с метални монети, това е играта за вас! (бел. ред. – Теодор е пропуснал единствения недостатък на играта – а именно това, че става само за 3 до 4 играча. Не може с 2-ма, не може и с 5).

 

Споделете:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Попълнете анти-спам код * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.