The Game

Ревю на Dead of Winter

Студ. Тежкият зимен вятър зловещо бучи в града, дори и той се е обърнал срещу нас. Отвън немъртвите сигурно и сега бродят, търсейки нещо за хапване… търсейки нас. Пешо още не се е върнал. Консервите намаляват с всеки изминал ден, очаквам да издържим най-много още седмица. Положението в колонията ни се влошава твърде бързо, подозирам, че има предател между нас. А, ето го Пешо – Хей, Пешо, намери ли храна… Пешо? По дяволите, и теб ли те ухапаха…

Dead of Winter е полу-кооперативна игра за 2-5 играча на Jonathan Gilmour и Isaac Vega, в която вие сте част от оцеляваща в тежката зима колония близо до изоставен град, който гъмжи от зомбита. От момента, в който се появи на Gen Con, заглавието събира популярност със скоростта на светлината, същото важи и у нас. Темата в играта е много силна, създава се атмосфера на отчаяние и мизерия в тежки условия, докато отвън върлуват трупове. Държа да подчертая, че това не е просто игра със зомбита (бел. ред. – всъщност изобщо може да пренебрегнете зомбитата) – имате си много други проблеми в тежката зима (няма храна, няма гориво, няма лекарства, нищо няма) и немъртвите не са натрапчива сган от смърт, те по-скоро допринасят към атмосферата. Точно тази атмосфера прави играта толкова успешна!

Dead of Winter

Много компоненти, тайни роли, дълбока атмосфера

Много подвижни части

Да го кажем така, ако изтървете отворената кутия на земята, половината ви игра е по пода, а другата в съседната стая. Вътре има зарчета, токени, борд на колонията, 6 малки борда на локациите, 9(!) тестета от карти и около петдесетина картонени зомбита и хора със също толкова поставки. Това прави подготовката на играта по-трудоемка, тъй като картите се отделят и се месят, локациите се нагласят и ровенето за хората отнема време, но не е нищо фрапантно.

Как се оцелява в мъртвата зима?

В Dead of Winter всеки играч получава собствена група от двама оцеляващи, един от които ще е шефът на бандата. За да започне играта се избира един от 10 сценария, който показва как ще спечелите играта – например да събирате лекарства или директно да се биете със зомбита. След това се подреждат борда и локациите, нареждат се всички тестета по местата им и се раздават по пет карти с начални предмети на всеки играч. Заедно с основната цел всеки играч си има и собствено скрито условие за победа, което трябва да изпълни, като може да се падне на един играч да е предател и да работи срещу екипа.

Dead of Winter

Кучето Спарки е издръжливо и тематично. Отгоре виждате и картата с тайната мисия на играча

Играта е описана в  2 фази с общо 10 стъпки, но има лесни и интуитивни правила. В първата фаза се появява кризата за рунда – какво се е объркало в колонията и как играчите ще го оправят (обикновено трябва да се събира някакъв ресурс). След това всеки играч си изпълнява хода подред, като мята толкова зарчета, колкото персонажи има пред себе си плюс едно.

Действията се разделят на два вида – безплатни и струващи зарче. Със зарче играчът може да  бие зомби, да търси за предмети в локация, да поставя барикади, да чисти боклука, да привлича зомбита и да използва някои специални умения на персонажи. Без да се харчи зарче може да се играят карти или да се добавят към кризата, да се местят персонажи, да се харчи храна за промяна на зарове, да се обменят предмети и да се гласува за изгонване на някой играч и неговата банда. Търсенето на предмети и боят на зомбита са свързани със статистиките на персонажите, те изискват точна или по-висока стойност на зар, за да могат да изпълняват тези действия – например фитнес инструкторът се бие при 2+, но търси при 4+.

По време хода на всеки играч този от негово дясно тегли една Crossroads карта – това е най-иновативната механика в играта. На самата карта си пише кога се изпълнява и обикновено дава много тематична мини-случка, съпроводена с избор – да кажем, че намирате камион, пълен с храна, и избирате: или го закарвате обратно до колонията и привличате вниманието на всяко зомби в околността или го оставяте там където си е, но си оставате гладни.

Crossroads картите внасят нещо между доза хумор и откровена фрустраци

Crossroads картите внасят нещо между солидна доза хумор и откровена фрустрация

След като всеки играч си изиграе хода, започва фазата на колонията. Тя има седем стъпки, всяка от които е автоматична и няма решения за взимане. Хранят се хората в колонията (или остават гладни и пада моралът), проверява се дали има твърде много боклук (ако да, пада моралът), изпълнява се кризата – картите за нея се поставят с лице надолу, така че е възможно предателят да прецака работата, добавят се зомбита в зависимост от броя персонажи по локациите, проверява се дали е изпълнен сценария, минава се на следващият рунд и се подава маркерът за първи играч.

Играта има два маркера, които задвижват времето в нея и ако някой от тях стигне до нула, играчите губят. Първият са рундовете – на сценария си пише колко рунда имат играчите да спечелят, иначе не успяват и колонията замръзва, прегладнява и измира. Вторият е моралът – започва се от определена стойност, пада ако по всевъзможни причини (ако умре персонаж, ако има твърде много боклук, ако няма достатъчно храна…) и ако стигне до нула, играчите губят. Единственият начин да спечелят е да изпълнят условието на сценария И собствената си тайна цел – съответно който не е изпълнил своят objective, не печели.

За хората, зимата и зомбитата

Dead of Winter има за цел да сътвори една история за оцеляването на малка групичка в тежкият студ и глад, който е подходящ за зомби апокалипсис. И успява, при това много добре. За всеки от сценариите има няколко реда, отделени в края на книжката, които обясняват защо се прави това, което се прави, и винаги се разказва от първо лице – както например един персонаж забелязва, че зомбитата намаляват и сега е момента да бъдат изклани веднъж завинаги.

аа

Какво ще ви донесе дядо Коледа? Студ и зомбита!

Колкото и да са важни играчите за атмосферата на играта, механиките на играта позволяват общо взето обикаляне, ровене за предмети и биене с някое друго зомби с надеждата, че вашите хорица ще оцелеят. Основно историята се създава от Crossroads картите, от тях се появяват най-интересните случки и винаги дават избор, като в някои случаи играчите гласуват. Условията за тези карти са разнообразни и някои ще се случват по-често от други – има карти, които се изпълняват само ако даден персонаж е в играта! На мен лично ми се случи двама от моите персонажи да се забият в една локация заедно и или да се скарат, или да се… обичат.

Откъм трудност играта може да бъде много жестока, но част от това е заради нейната същност – DoW е полу-кооперативна игра. Дори да знаете, че шансът да има предател е много малък, изпълнението на скритите цели може да доведе до странни решения от страна на играчите. Колкото и да искам да подобря положението с храната, ако условието ми казва да завърша с 3 карти храна в ръката си, ще стоим гладни. В този момент някой от играчите ме нарича предател, аз обвинявам него, трети се включва и започва един лов на вещици, който може да доведе до изгонване от племето. Това също елиминира възможността за „алфа играч”, от която страдат някои кооперативни игри. Един играч не може да командори останалите, защото не им знае тайниците цели, а пък и най-вероятно иска да спечели сам и не го топли какво ще правят другите, стига да се изпълни основният сценарии.

Държа да отбележа, че зомбитата не присъстват толкова силно в играта – те са като част от околната среда. Колонията си има и други проблеми, играта може да се спечели или изгуби без да се занимавате с немъртвите. Това, което не ме кефи, свързано със зомбитата, е колко лесно се умира от тях. Всеки път, когато персонаж се движи или бие със зомби, се мята червеният зар. Ако се падне зъбчето, персонажа или умира, или се пробва да оцелее – ако не успее, умира той и следващият персонаж има същият избор. Това нямаше да е проблем, ако броят действия на ход не се определяше от броя персонажи, които имате. Тръгваш към магазина да търсиш за храна, мяташ зарчето и хоп, един персонаж по-малко. (бел. ред. – Теодоре, как си представяш, че се пазарува насред залят със зомбита град? А и не е трудно да имаш 5-6 персонажа, все някак трябва да мрат!)

Dead of Winter

Локациите съдържат тестета, в които да търсите оръжие, още оцелели, лекарства, инструменти, храна, гориво и др.

10-те сценария в играта са там, за да я държат свежа. Всеки от тях си има определено време за изиграване (по-кратко или по-дълго) и две трудности – нормална и безумна. Ако някой ви каже, че е бил играта на по-труден сценарии, искайте снимки или не се е случило (ако не лъже, най-вероятно наистина е снимал победата)!

Моят проблем с играта, е че на места не е достатъчно разнообразна. Предметите в локациите са едни и същи всеки път, така че ако играете повечко ще ги научите и ще знаете къде е двуцевката (или поне в кое тесте) и къде аптечката преди да сте започнали. Кризите, които сполетяват играчите всеки ход, обикновено са събиране на един вид ресурс. Спасението в това отношение са тайните цели и Crossroads картите, те дават степен на преиграваемост в тежката зима. Персонажите са различни, но в една средно-статистическа игра ще се появят между една трета и половината от тях – след две-три такива игри ще сте ги видели всичките (бел. ред. – съжалявам, че пак ще ти се намеся, но шансът да видиш всички карти и след доста повече преигравания е малък).

На края на книжката са описани и вариантите в играта, но честно казано, не бих играл никой от тях (в това число не броя втората трудност – тя не е вариант, а просто за по-амбициозни играчи). Има ко-оп вариант, който унищожава сърцето на играта – тайните цели. Вариантът за двама не е лоша идея, но аз предпочитам по-голяма бройка играчи, тъй като някои механики не работят добре с двама (като гласуването). По-голяма възможност за предател разваля магията от несигурността и започва една игра за себе си, защото е твърде вероятно лошият да стои до вас. Елиминацията на играч не искам да я коментирам – единствено ако някой трябва да гони транспорт бих се съгласил да се използва.

Dead of Winter

Ето го и зара, с който зомбитата и студът може да ви хапнат много лошо

В това отношение играта добре се справя с изгонването на играч от колонията – той получава нова специална тайна мисия за изгнание и продължава играта извън колонията. Най-вероятно мисията му ще включва някакъв вид отмъщение, но вече този играч печели сам и задача му в живота ще бъде да прецака тези, които са го отритнали – супер яко и тематично.

Заключение

Играта си я бива. Създава добра атмосфера и е достатъчно трудна, за да предизвиква играчите, но е победима – някои от сценариите са по-лесни от други. Безспорно най-доброто и качество е изборът на всеки играч да действа за доброто на колонията или за себе си. Просто не прекалявайте с нея, защото разнообразието може да се изчерпа. Ако ви харесва да се мъчите в тежката зима, да оцелявате с оскъдна храна и да сте притиснати от студ и зомбита, Dead of Winter е играта за вас!

Dead of Winter може да играете под наем в The Game.

Споделете:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

2 comments for “Ревю на Dead of Winter

  1. Никола
    17.02.2015 at 12:43

    Dead of winter е много яка игра, но не мога да я открия под 100 лева, което е прекалено за една игра.
    Знам че още няма достатъчно копия, но нямам търпение да намалят цената.

    • Николай Цеков
      17.02.2015 at 17:46

      За 100 лева няма да я откриете никога, реалната цена е около 120, даже и отгоре. Ние просто продаваме евтино. Нещо повече, играта има доста компоненти и цената е напълно оправдана.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Попълнете анти-спам код * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.