The Game

Ревю на Hyperborea

Hyperborea. Митичен свят, унищожен от магия. От малкото оцелели и пепелта на старата цивилизация се родили шест кралства. Всяко от тях иска да навлезе в руините и останалите градове на взривеният свят, но никое не иска да споделя. В Hyperborea ще властва само един!

Kartinka

Hyperborea е игра за 2-6 човека на Andrea Chiarvesio и Pierluca Zizzi, в която всеки играч управлява и развива едно кралство в магически свят. Самата игра е трудна за определяне като жанр – играе се за точки, които се печелят чрез контрол на територия, убиване на фигурки, генериране на кристали, развиване на умения и сигурно още нещо, което забравям. В Boardgamegeek я наричат „цивилизационна”, но не съм съгласен – не е толкова дълбока и тематична, за да бъде сравнявана с такива заглавия и повече прилича на „пичове върху карта”. На пръв поглед може да изглежда сложна, но наистина не е така. Артът на кутията е страхотен, самото съдържание е малко озадачаващо с купища от кубчета и токени, но пък фигурките са яки и плочките са големи.

Фигурки и кубчета?

Snimka 1

Борд, фигурки, кубчета, кулички, има от всичко!

В кутията има много, ама МНОГО неща!

  • 42 шестоъгълни плочки – от тях се построява бойното поле в митичният магически свят Hyperborea;
  • 6 тройни шестоъгълни плочки – началото за всяко кралство;
  • 6 борда – по един за всеки играя (отново, изглеждат по-сложни, отколкото са);
  • 36 маркера – държат се върху борда, всеки играч ще има по 1 от всеки цвят;
  • 6 торбички – по-големи отколкото ще ви трябва, но пък така е по-добре;
  • 180(!) кубчета – основният двигател на играта;
  • 12 плочки с умения – по две за всяко кралство;
  • 60 фигурки – по 10 на играч, моделът е един и същ, но това не ги прави по-малко готини;
  • 18 фигурки на призраци – сиви, зловещи и грозни (в добрия смисъл!);
  • 48 токена-кулички – кое кралство няма кули?;
  • 64 карти с технологии – умения, подобни на тези върху борда;
  • 72 токени за руини – трите цвята са за трите вида руини;
  • 72 кристалчета – въплъщение на точките в играта;
  • 6 плочки с точки – водят до края на играта;
  • Книжка и тефтерче за писане на точки.

Да. Много подвижни части и може би първата игра с фигурки, сглобяем терен И кубчета.

И това не е сложна игра?

Snimka 2

Бойното поле за двама играчи.

Не, че не е сложна, но е по-проста, отколкото изглежда. И за да докажа, правилата. Построява се терен от една централна плочка, след това външен пръстен от 6 плочки и накрая се добавят домовете на кралствата. По самите плочки има градове и руини – в тях има призраци, като в руините има и кръгли токени. Картите с технологии са разделени на четири тестета, от всяко се обръщат две на случаен принцип. Всеки играч започва с три фигурки в началният му град, голям борд със шест маркера и по едно кубче от всеки цвят.

Snimka 7

Бордът на един играч, включващ всичките му начални умения.

Тези кубчета движат играта. По големият борд на играчите има цветни квадратни места, следвани от символи. В началото на играта всеки играч си избира едно кубче от произволен цвят и заедно с останалите ги слага в торбичката. След това на всеки ход се теглят по три кубчета от торбата. Тези кубчета се поставят на цветните места и всеки запълнен ред дава някакъв ефект, който играчът може да използва веднага. Не е задължително да се запълва ред, всяко кубче може да се постави на определено място и да остане там за следващия ход. След като се изпълни умение, кубчетата остават там, докато играчът не изпълни ресет (повече за това след малко).

Символите на началните умения са следните: стрелката е движение на фигурка; мечът е нападение върху чужда фигурка; човечето е нова фигурка в началният град; кръгът с дъга е бутане на маркер – това води до добавяне на още кубчета към торбата; звездичката е точка – жълто кристалче; картите са нова технология – играчът си взима произволна карта от осемте обърнати и заедно с нея едно сиво кубче (тези са безполезни). Технологиите имат и още символи, които са описани в книжката – теглене на кубчета, премахване на кубчета, клониране на фигурка и такива работи.

Snimka 5

Зелените са като горски рейнджъри, а червените приличат на демонски войски.

Фигурките са другата половина на играта. На шестоъгълните плочки има руини и градове, в които фигурките могат да влизат, за да генерират допълнителни ефекти за хода. Използват се същите символи както на борда и по картите – на градовете символите са написани, а в руините има токени, на които са уменията. В градовете и руините има място за една фигурка, която след като влезе остава заключена там, докато играчът не извърши ресет (ей сега казвам какво е това).

Snimka 6

Двигателят, който определя действията на вашето кралство – КУБЧЕТА!

На края на всеки ход играчът бърка в торбата си. Ако има повече от три кубчета вътре, тегли три. Ако има три или по-малко, тегли всичките. В момента, в който в торбата няма кубчета, играчът извършва ресет: всички кубчета се връщат в торбата (тези по незавършени редове могат да бъдат оставени, ако играчът реши), всички фигурки излизат от градове и руини и се теглят нови три кубчета. Това означава, че някои умения ще останат заключени, докато не се „изиграят” всички кубчета.

Играта свършва когато бъдат изпълнени условия за край на играта (иновативно, а?) – едно за кратка игра, две за нормална и всичките три за дълга. Трите условия са: събирането на 12 кристалчета; играч да постави последната си фигурка на полето; играч да вземе петата си технология. В този момент се доиграва ходът, след което се пишат точки!

Точки се дават за брой кристалчета, за убити призраци и чужди фигурки, за брой кубчета, за изпълнени условия, за картите с технологии и за контрол над територии (ако някой има най-много фигурки върху една плочка, той я контролира). Който има най-много точки печели!

Не, аз не виждам нищо комплексно и трудно тук!

Snimka 4

„Ей сега ще ги потроша!“ – червена фигурка

Държа си на думата, че Hyperborea е относително лека игра с фигурки на терен. На пръв поглед има много неща за правене, но всеки ход имате по три кубчета, което ограничава възможностите. По-напред в играта могат да се получат дълги ходове с големи врътки, но тъй като кубчетата и фигурките остават заключени до ресет, няма как да се изгубите в сметките, защото накрая нищо няма да остане за правене. Също така, самите действия не са сложни – дори в битката няма никакви изчисления, махаш фигурката и толкова!

В играта изглежда, че има много механики, но всъщност основните са две – контрол над територии и създаването на двигател за точки. Основно ще обикаляте по картата, за да хванете най-добрите градове и да опразните руините първи, като през това време ще събирате кубчета и технологии, за да става това по-бързо, по-ефективно и с повече точки. Системата с кубчета води до специализация в определени умения, а пътищата към победата са различни – можете мирно да си трупате жълти кристалчета или кръвожадно да колите и бесите всички фигурки по картата (да ви издам една тайна – трепането е по-забавно!).

Snimka 3

Технологията на Hyperborea, в цялото и величие.

Тегленето на кубчета от торбата реално не въвежда много късмет, тъй като ако знаете какво ще изтеглите, можете да си нареждате кубчетата по борда и да изчакате важните цветове да изскочат. Все някога тези редове ще се запълнят и можете да изградите един голям ход!

Най-важното качество за мен е преиграваемостта. Механиките на играта позволяват коренно различна стратегия без специални умения, а те самите не са малко. Всяко кралство има две специални умения, от които да избирате (за по-лека игра може и да ги пропуснете), картите с технологии водят до още умения и дори самият борд ще бъде различен всеки път!

Това, което намирам за странно и някакъв залепено върху играта, е темата – тя почти не съществува. Не ме разбирайте погрешно, играта е красива, фигурките и плочките си изглеждат добре, но не могат да ме убедят, че това са могъщи кралства в мистичен свят на магия, който е бил унищожен. А кутията е толкова епична, че дори малко е малко заблуждаваща – сякаш това е парти от герои приключенци.

Играта има толкова много компоненти, че правилната организация (да се чете, торбички) е задължителна!

Играта има толкова много компоненти, че правилната организация (да се чете, торбички) е задължителна!

На някои няма да им хареса, че просто не може всичко. Ако се напълните с много кубчета от един цвят, в един момент няма къде да ги слагате. В това отношение трябва да решите какво искате да правите и какъв цвят кубчета ви трябват за целта. Също така е важна последователността и една грешна стъпка може да ви остави с едно кубче в торбата и цял празен ход. Не е яко така.

На последно място трябва да спомена, че кратката игра е малко неинтерактивна – добра е за научаване на правилата, но тъкмо да почнете да се трепете и тя взе, че свърши. Реално играта може да се спечели без да имате съприкосновение с другите играчи, но никой няма да допусне това, когато могат да ви изнесат фигурките от картата! Препоръчвам да се играе нормална или дълга игра, тъй като тогава пада голямото бутане, оттам политически решения с другите играчи тип „бий него, не мене бе”!

НАПРЕД, ЗЕЛЕНИ БРАТЯ!

НАПРЕД, ЗЕЛЕНИ БРАТЯ!

Заключение

Ако ви харесва идеята на игра с фигурки на поле, където действията ви „се теглят”, Hyperborea е точно това! Играта е доста иновативен поглед върху “dudes on a map” и различните стратегии в нея държат играта свежа и не я изчерпват с едно-две разигравания. Интерактивността между играчите в първите два-три хода я няма, докато всички запълзят по картата, но когато ресурсите започват да свършват, в Hyperborea може да стане много кърваво!

Hyperborea може да играете под наем в The Game.

Споделете:
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.