The Game

Ревю на Pandemic: The Cure

Една от първите и най-популярни кооперативни игри е Pandemic. Появила се е през 2008 и до сега има две разширения, ново издание и е едно от малкото заглавия, които се разпространяват на български у нас. Тъй като има прости правила и достъпна тема, Pandemic вече е класически избор за въвличане на нови хора в хобито и за първа игра. На Essen Spiel 2014 се появи нова самостоятелна игра, съдържаща Pandemic в заглавието си. Тя запазва идеята на оригинала, но прехвърля играта от карти и кубчета към зарове – това е Pandemic: The Cure!

Pandemic: The Cure - настолна игра със зарове

Това не е експанжън за Pandemic!

 

Pandemic: The Cure е нова, самостоятелна игра на Matt Leacock за 2-5 играча, в която те трябва заедно да опазят света от заразни вируси и тежки епидемии. Заглавието е голям хит и беше една от най-играните игри в Essen тази година (бел. ред – май имаш предвид миналата година). Това не означава, че Z-Man спират с оригиналният Pandemic, но The Cure е достатъчно различна, за да бъде добра игра сама по себе си и да не разчита на успеха на прародителя си. Пък и в нея има зарчета!

Екстра силна игра със зарчета, действа бързо

Така пише на кутията. Не се шегувам. Размерът на кутията е подобен на оригиналният Pandemic, но играта заема много по-малко място на масата, тъй като повечето от тежестта вътре е заради купищата от зарове. В играта има:
• 85(!) зара – 48 са за болестите, 37 за играчите
• Торбичка за заровете-чума
• 7 пионки и 7 карти с роли – повече от броя играчи за разнообразие
• 6 континента – дискове, върху които отиват лошите зарове-болести
• Голям кръг и 2 маркера за него – отбелязва инфекцията и епидемиите в играта
• CDC и карти със събития – диск, където се появява помощта от Central Disease Control и събитията, свързани с него
• Книжка с правила – доста подробна за такава лека игра.

Доста компоненти, никой не може да се оплаче

Доста компоненти, никой не може да се оплаче

Арт в играта общо взето няма, но компонентите са доста добри. Заровете са шарени, тъй като всяка роля и всеки вирус си има собствен цвят. Самите зарове-болести са леко прозрачни и напомнят на кубчетата от оригиналният Pandemic. Маркерите на големият кръг са спринцовки, което е готина подробност.

Вирусите по света

За да започне играта, големият кръг се сглобява и заедно с дисковете се нареждат ей така:

Представете си, че Treatment Center е в средата на кръга. Просто няма означение за него!

Представете си, че Treatment Center е в средата на кръга. Просто няма означение за него!

Всеки играч получава една роля, заедно с нейната пионка и зарове. Всички зарове-вируси стоят в торбичката и от там се вадят 12 зара, които се мятат и се разпределят по континентите. Пионките тръгват от Северна Америка и нека спасяването на света започне!

Всеки ход преминава в четири фази. В първата фаза играчът си взима заровете и ги хвърля, след което прави каквото може да направи. Заровете могат да се мятат отново колкото пъти играчът реши, но страната „биохазард” не може да се хвърли отново и повишава нивото на инфекция (лош зар, лош!). Страните на заровете общо взето лекуват хора, местят пионки, да взимат проби от вируси и изпълняват специални умения на ролите. Когато се излекува един зар, той отива или от континент в кръга, или от кръга в торбичката.

Втората и третата фаза са свързани с намирането на ваксина за вирусите. Във втората играчът може да даде пробите си от вируси на друг играч, а в трета се опитва да намери лечение за даден вирус – взима всички проби (взети зарове-болести) и ги хвърля: ако хвърли 13 или повече, вирусът е излекуван. Което не означава, че повече няма да се разпространява, но ще се лекува много по-лесно. За разлика от първата Pandemic, събирането на проби е доста по-приятно занимание от събирането на даден цвят карти в ръка, което водеше до досадно „циклене“ и слаби ходове. Тук знаете, че съберете ли 4-5 зара, шансът да намерите лек е доста висок, а някои герои дори специализират в това.

В четвъртата фаза света се инфектира (и всички обичат да я изпускат, уж „случайно”). Вадят се от торбичката толкова зара, колкото е нивото на инфекция (затова не искате да хвърляте „биохазард” страни на зарове), хвърлят се и се разпределят според цифрата си. Заровете-вируси изглеждат като обикновени 6-стенни, но не са – всеки си има разпределение на цифрите, което е написано и по дисковете (например жълтият зар има 2 петици, 2 двойки и 1 четворка), като всеки вирус има и една страна с кръст. Заровете с кръст отиват в CDC диска, където могат да се похарчат, за да се използват позитивните умения от карти на CDC.

Pandemic: The Cure - настолна игра със зарове

Event картите помагат много

 

Ако зар попадне на континент, където вече има 3 зара от този цвят, се случва “outbreak”- маркерът за тях се увеличава с едно и зарът се пренася на следващият континент по часовниковата стрелка (това може да доведе до нов outbreak).

Правилата са добре систематизирани и сравнително кратки

Правилата са добре систематизирани и сравнително кратки

Играта може да свърши по няколко начина. На големият кръг има едно червено поле с череп. Ако нивото на инфекция достигне до него, играчите губят. Ако “outbreak” маркерът стигне до него, играчите губят. Ако заровете в торбата свършат и не могат да бъдат извадени толкова, колкото трябва, играчите губят. Но ако успеят да излекуват и четирите вируса, играчите печелят!

Пандемични зарове

Като кооперативна игра с голям случаен елемент, Pandemic: The Cure е много добра. Заема сравнително малко място на масата, компонентите са си супер, върви леко и се изиграва бързо (бързо се умира). Има три нива на трудност, като първото с право е наречено „интро”, а не „лесно”, каквото не е. (бел. ред. – ако искате да повишите нивото на трудност, опитайте да правите outbreak на всеки трети, а не на всеки четвърти зар)

Най-интересната част са ролите, всяка от тях си има различни страни на заровете, които водят до различни специални умения – например диспечерът може да вози хората по света, медика лекува по-добре от останалите, а ученият по-лесно намира ваксина за вирусите. Книжката казва да се раздават роли на случаен принцип, но нищо не ви спира да си ги изберете, за да сте по-координиран екип от лечители.

Pandemic: The Cure - настолна игра със зарове

Всеки от героите има специални зарове, които се различават не само по цвят

Играта има голяма преиграваемост, тъй като всеки път вирусите ще се разпределят различно, ролите са повече от възможният брой играчи и уменията от CDC ще са подредени по различен начин. Понеже заровете са си зарове, играта може да бъде много, много жестока с играчите – всеки „биохазард” зар от една страна забързва края на играта, от друга е заключен за използване от играчът. Болестите пък могат да счупят всички закони на статистиката и да се скупчат на едно място така, че с един зар да се случват по три outbreak-a.

Много силно качество на играта е времето за изиграване. На кутията пише 30 минути, което е напълно реалистично дори с пет човека, ако това не ви е първата игра. С повече играчи има малко чакане докато ви дойде хода, но самите ходове вървят бързо, а и вълнението от мятане на зарове ще ви задържи вниманието. С достатъчно късмет можете да стоите на ръба на умиране ход след ход, така че всеки ход да бъде критичен и един погрешен зар да приключи всичко. Решението да си хвърлите заровете отново, защото не ви харесват, реално иска кураж, защото пак имате шанс да хвърлиш биохазард и влошите положението.

Като казахме "алфа играч" - тукдокторът изобщо не е най-важната фигура

Тук докторът изобщо не е най-важната фигура

Като повечето кооперативни игри и тук има опасност от алфа играч. Ще цитирам книжката: „По време на вашият ход, другите играчи могат да ви дават съвети, но вие решавате какво да правите, ако другите играчи не са съгласни”. Това все пак не означава, че можете да рискувате максимално, защото ако не работите в екип с останалите, ще бъдете определени като био-терористи.

Не можем да минем без големият въпрос – по-добра ли е от оригиналният Pandemic? Аз казвам “да, но с малко”. The Cure е по-бърза, по-малка и по-лека, но и малко по-случайна от прародителя си. Не бих казал, че едната е по-трудна от другата, тъй като и двете игри могат да бъдат безмилостни. За някои играчи ще бъде и просто въпрос на вкус – дали искат да мятат зарчета или да обръщат карти, дали да обикалят целият свят град по град или да се занимават с целия континент наведнъж. На мен The Cure ми харесва повече, защото се изиграва по-бързо и защото съм фен на случайният елемент.

Заключение

Екстра силната игра със зарчета си я бива. Не смятам, че никой повече няма да си купи оригиналният Pandemic, защото той все пак има две разширения с много неща в тях (бел. ред. – да, и на цената на основната игра всеки!), но The Cure е различна и освежаваща. Подходяща е както за геймъра, който ще смята вероятности и ще оптимизира лечителния процес, така и за обикновеният човек, който иска да мята зарове. Ако смятате, че можете да излекувате целият свят от цветни зарчета, слагайте предпазни маски и се пробвайте с Pandemic: The Cure!

Pandemic: The Cure може да играете под наем в The Game.

Споделете:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Попълнете анти-спам код * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.