The Game

Star Wars и Android: Netrunner – нова LCG ера (или що е то LCG въобще?)

lcg-logoПри толкова особено заглавие, вероятно е редно веднага да поясня, че статията няма за цел да противопоставя по-старите LCG игри с двете най-актуални заглавия на Fantasy Flight Games – напротив, по-скоро за тях (предишните) ще стане въпрос като за основоположници и радетели на формата, който в момента издателят така добре развива – Living Card Game. Формат, който поне според мен има сериозен потенциал, но крие и някои недостатъци. Именно затова ще започна с традиционното противопоставяне на LCG срещу TCG, колкото и да е изтъркана темата. Без да претендирам за изчерпателност, понеже и други хора хора са чоплили темата и не са постигали нещо повече от драскотина по повърхността на вижданията на огромна маса играчи.

 

TCG

Когато и да говорим за TCG (Trading Card Games), със сигурност на първо място в ума ни изниква Magic: The Gathering. Никоя друга игра на никой друг издател няма пропорциите на Magic, и е твърде вероятно и никога да няма друга игра, която е просъществувала толкова дълго, какво остава да запази изключително високото ниво. Макар и невинаги да изглежда така отстрани, MTG се развива и рационализира и с времето става все по-изчистена и лесна за навлизане, въпреки сериозният брой механики, застъпени някъде сред вече десетките хиляди карти. Всъщност, ако някой ви каже, че има (например) 17000 карти – да, ако гледате кежуъл на играта, има. Magic се базира на формати (с определени сетове от издания или дори тип или брой карти, които могат да се играят във всеки формат) , които в една или друга степен ограничават избора ви (и паралелно с това – помагат на продажбите), като картите се купуват в бустери, които отваряте насляпо.

Точно това е в основата на TCG заглавията – не знаете какво ще ви се падне от бустерите и винаги има нива на рядкост – включително и крайности като в YGO, където нивата на рядкост са повече от обикновеното. В двете най-популярни TCG заглавия – Magic и WoW, а и във всяко друго заглавие или игра, където има подобна възможност, купуването „насляпо“ води до по-различен тип търсене на картите, нерядко и до високи цени на дадени карти на вторичния пазар, но и – в основата си – до самото съществуване на неща като колекционерска стойност и вторичен пазар. Ако знаехте какво има в бустера и нямаше карти (или фигурки, понеже и HeroClix си е своего рода трейдинг игра, само че с миниатюри), които се падат по-рядко, стойността на продукта, след като веднъж е бил разпечатан, може само и единствено да пада – освен в редките случаи, когато изданието е ограничено като производство или не се преиздава – което автоматично му придава колекционерска стойност.

MTG, WoW, HeroClix и въобще – игрите, в които не знаете точно какво ще получите от бустера, обаче дават и една възможност, която – въпреки опитите да се симулира, просто не може да съществува на подобно ниво при игри, в които знаете какво има в кутията – sealed play, или турнирни формати за игра, в които отваряте на място бустери и построявате дека или отбора си с наличното. Картите, които са силни в тези формати, далеч не задължително ще бъдат силни във форматите, в които участвате с предварително конструирани декове. Освен всичко друго – този вид игра има не само силно състезателен характер, но и е прекрасен начин нови играчи да навлязат играта, като същевременно и събират карти (при това, дори могат да избират, тъй като по-старите играчи рядко ще налитат на не толкова ценни редки карти). Недостатъкът във всичко това? Обикновено е цената. Да играете casual Magic или WoW с приятели е ужасно евтино, но започнете ли да вдигате нивото на дековете и запалите ли се по sealed, със сигурност ви чакат сериозни разходи.

За да обобщя:

  • + Трейдинг игрите дават възможност за sealed play, която не съществува в друг формат игри;
  • + Трейдинг игрите са изключително евтини за игра с приятели, където не се гони максимална сила на дековете;
  • Трейдинг игрите са скъпи за игра в състезателна среда, точно, защото се гони максимална сила на дековете (обикновено свързано с цена на картите) или просто форматът изисква вложения (sealed);
  • + Трейдинг игрите се радват на огромен вторичен пазар за карти (или фигурки) с променлива стойност и търсене на всяка карта или фигурка според играемостта в други формати или колекционерската стойност;
  • + Последното дава възможност „да избиете“ вложенията си в определени случаи;
  • + Картите и фигурките от този вид игри имат колекционерска стойност – веднъж заради ограниченото количество на пазара и втори път – заради нивата на рядкост и вторичния пазар и търсене;
  • + Постепенното изместване на продукта от дадени формати (в Magic и HeroClix) гарантира постоянна промяна на геймплея и съответно – задържа интереса.
  • Обратно – за играчите, които не могат да отделят достатъчно време, постоянната промяна на форматите е по-скоро негатив, ако искат да играят в най-съвременния формат.

Нещо, което също си струва да спомена е, че що се отнася до Magic, Wizards of the Coast са много, много сериозни относно състезателната страна на играта – организация, поддръжка за клубовете, награден фонд и т.н. неща, които вълнуват всеки играч, и като цяло – няма друга игра с подобен „гръб“ зад себе си. Което е огромен камък в градината на FFG и LCG игрите им, но затова ще говоря по-късно.

 

Какво имаме насреща – LCG

Въпреки, че игрите с карти, в които знаете точно какво купувате, далеч не са издавани само и единствено от Fantasy Flight Games, компанията е единствената, която може да ползва „Living Card Game“ (или „LCG“) за своите продукти. По същество това са циклични издания на игри с карти, в които старите карти не отпадат постепенно от някакъв определен формат, и – най-важното – съдържанието на чиито допълнения (експанжъни и пак-ове) е известно на купувача. Пакетите с по 60 карти – от „pack“, носят тематично име – Chapter Pack в AGOT, Force Pack в SW, Data Pack в Netrunner, Adventure Pack в LOTR и т.н.

„Живи“ е маркетингов похват, който обяснява цикличното развитие – чрез издаване на пакетите с карти в цикли по 6 отделни пакета с по 60 карти – обикновено ежемесечно по един пакет, и периодичното пускане на по-голям експанжън. Последното – поне лично за мен, е единственият наистина сериозен проблем в LCG формата на FFG, тъй като – за разлика от Pack-овете, експанжъните невинаги дават „на всекиго по нещо“ и понякога са твърде тематични и наблягат на една или две фракции – разбира се, това се компенсира със следващи експанжъни, но времето между издаването им е доста. За момента говоря общо и не се ограничавам с Android: Netrunner и Star Wars: The Card Game, които още не са получили своите първи експанжъни, но вече знаем какво ще има в първия експанжън на ANR и – типично – набляга се основно на две от фракциите.

LCG игрите изискват определено вложение, но то не е покупка на „всичко излязло“, както изглежда отстрани. В може би най-популярната в момента A Game of Thrones LCG вече има Core set, 6 делукс експанжъна и 54 (заедно с пристигащият другата седмица в магазина A Journey’s End Chapter Pack, но без задаващите се пакети от Kingsroad Cycle), но на практика едва ли ще купите повече от десетина (дори по-малко) от тях, ако не смятате да играете повече от 1-2 дека. Дори и да решите да купите всичко – а, повярвайте ми, тогава ще имате ужасно много възможности за декбилдинг* – общата стойност на 2 базови игри, ~55 пака и 6 експанжъна най-грубо е от порядъка на 2000 лева, което е на кантар с цената на някои по-скъпи Standard декове в MTG… Е, не съвсем, но все пак говорим за всичко, наистина всичко, което ви трябва, пък и можете да се възползвате от разните предложения тип 5 за 6 от каквото има, ако прежалите доброто на клуба, в който играете и закупите продукта другаде, при което все пак ще спестите доста пари.

Вероятно най-добрият начин да играете LCG игрите е да ги купувате с приятели – AGOT спокойно може да се купи от двама под формата на 2 core set-а, някой-друг експанжън и по 5-6 чаптър пака на човек. Трима човека могат да подходят още по-пестеливо (стига все пак да подходят внимателно) и реално да съберат интересни декове без огромно вложение. За Netrunner нещата са дори по-прости, но пък и по-лесно може да се усети липсата на някои карти, които дори с два основни сета ще са по 2 броя, а за Star Wars е направо излишно, но пък и изключително лесно, тъй като от 2х Core Set + трите форс пака се сглобяват спокойно 3+3 добри дека (и дори може да помислите за още 2, макар и по-небалансирани спрямо останалите) – съответно по 3 за Тъмната/Светлата страна.

*Може би трябва да уточня, че споменатите досега LCG игри – AGOT, ANR, SW, до една крещят за покупка на втори Core Set – след съвсем мъничко ще кажа защо (търсете сред недостатъците).

Ако вземете предвид, че в настоящата статия става (или поне ще става :)) въпрос за Android: Netrunner и Star Wars The Card Game LCG, които се състоят съответно:

  • Android: Netrunner LCG – един базов сет, но като цяло ви трябват два, плюс 6 Data Pack-а – общо около 300 лева след отстъпките. През идните 3-4 месеца се очакват експанжън (около 55-60 лева) и още 3 дейта пака, т.е. още около 150 лева.
  • Star Wars LCG – също ви трябват два core set-а, плюс 4 форс пакета (ако включим задаващият се другата седмица Assault on Echo Base Force Pack), или около 250 лева, като също може да предвидите около 150 лева разходи за експанжън и още няколко Force packs, които ще се появят скоро.

LCG игрите имат сериозното предимство да знаете какво купувате, но пък и точно това е довело до недостатъка – понякога се налага да купувате всеки излизащ пак, ако искате да разполагате с пълни възможности за декбилдинг и пълен набор карти. За радост – в пакетите картите са с нужния брой (вече) и няма да ви трябва втори ххх pack, освен ако не играете повече от един сходни декове, така че да се налага да местите карта от един в друг. Що се отнася до AGOT, SW и ANR – за съжаление FFG са направили стартовите пакети така, че да искате второ копие, особено що се отнася до SW и Netrunner, които са още в зората на развитието си. В Netrunner някои интересни карти са в единични бройки в Core set, а обикновено искате 2 копия от точно тези. И, докато в ANR може да минете без втори стартов пакет, тъй като свтободата при декбилдването е базирана основно на принадлежност към фракция и цена за включване на всяка карта извън фракцията, то в Star Wars е направо задължително, ако смятате да играете декове, изградени основно с карти от core set – разбирайте всички декове, които съдържат локация от стартовия пакет (така де  – objective), от която искате две в дек – което всъщност важи за доста от въпросните. Добавянето на втори core set обикновено решава проблема, разбира се, но е едно от онези малки, дразнещи неща… (които хранят магазините, клубовете, дистрибуторите и издателите, така че – простено е).

Дойде време да кажа и възможно най-добрата дума за FFG и LCG-тата им – въпреки, че обединеното название Living Card Games предполага някаква връзка между отделните заглавия – било то в начина на игра, декбилдинга или въобще – нещо в механиките, LCG игрите всъщност са потресаващо различни. В смисъл това, че играете AGOT по никакъв начин не помага в игра на Netrunner, където дори не става въпрос за герои, а SW LCG, макар и да изглежда просто шляпане на герои, събития и локации от филмите на масата, придобива изцяло друг смисъл, ако сте поне малко фен на вселената, и всъщност има доста задълбочен тактически геймплей и твърде много възможности за обрат на събитията на база късмет или грешно отиграване от страна на противника. Тази линия на мисли се пренася и върху Warhammer Invasion, LOTR и дори не чак толкова харесваната у нас Call of Chtulu.

Огромен недостатък на игрите на FFG в момента е липсата на наистина организирана турнирна система. Отделните клубове могат да изграждат каквито пожелаят турнири, а наградният фонд (т.нар. Game Night Kit) се купува, т.е. турнирите не може да не са платени, тъй като самата му основа струва на клубовете и магазините пари. Отделен въпрос е и наличността на въпросните комплекти, които се издават твърде периодично. Самите комплекти за турнири също са някак… бедни, картите в тях не са със същото качество като картите от игрите и експанжъните, ексклузивни са само откъм арт, а „глезотиите“ са точно минималното количество, което ви трябва за игра, и периодичното пускане на някой плеймат не помага, никак. Разбира се, в някои случаи картите в комплекта са ценни (Valar Morgulis от GN Kit-а за AGOT е карта, от която ще притежавате само едно копие за всеки закупен Core set, а често искате в почти всеки дек).

Докато в Magic все по-рядко се стига до банване на карти и самите формати малко или много контролират наличието на карти и общото ниво на силата им, в LCG игрите участват всички карти, излизали от пускането на заглавието до момента. Разбира се, при такова положение е въпрос на време (и може би плейтест от страна на издателя) да се появяват „счупени“ механики и да се налагат рестрикции на дадени карти, но като цяло – power level-а неимоверно върви нагоре и само издаването на така наречените „сребърни куршуми“ (по аналогия със специализираните муниции за специални чудовища :)) позволява да се премахне проблемно комбо или въобще – твърде силна карта. С други думи – счупените механики обикновено се „отстрелват“ при следващи издания с друга механика, или (както е в AGOT) по някакъв начин се внасят рестрикции, но при всички положения – първото се случва доста време след това.

Да обобщя и за LCG игрите:

  • LCG игрите искат първоначална инвестиция – дори новите искат като минимум покупката на Core set, а за състезателна игра – втори и различни пакети;
  • + От друга страна – това, плюс евентуалните месечни 28-29 лева за пак или периодичните пари за експанжън, е всичко, което се иска като вложение, т.е. на обща основа – давате пари веднъж и после много по-малко периодично;
  • За турнир се плаща такса – разбира се, тя отива за печалбите, а и от първите места може спокойно да си я изкарате обратно с горница, но все пак;
  • FFG като цяло не предлагат никакво ниво на организирана игра и това зависи от клубовете;
  • + LCG заглавията се различават значително едно от друго и почти нямат допирни точки, т.е. може да играете повече от едно, ако може да си го позволите;
  • Power level-а обикновено расте с времето и са малко възможностите за контрол на това без отпадане на стари издания;
  • + Горното означава ,че всичките ви карти са актуални;
  • Декбилдингът винаги е ограничен в някакви рамки и чрез определени зависимости с цел намаляване на „счупени“ комбинации от карти;
  • + Горното не е задължителен минус, тъй като по-добрият баланс предполага по-разнообразна игра – за пример – турнирите от Netrunner лигата на клуб The Game показват сериозно разнообразие на играните декове.
  • В доста случаи се налага купуване на втори Core set заради единични карти;
  • Отделните карти рядко имат някаква стойност, тъй като всеки може да се сдобие с тях по същия начин, по който и вие – с изключение на промоционалните карти.

Най-общо казано – не мога да намеря бог знае какви недостатъци на LCG игрите, освен нуждата да ги хванете още от самото начало, ако искате да не се налага сериозна инвестиция в продукти.

Нещо за SW и Netrunner, нали заглавието беше за тях?

android-netrunner-logo1

Android: Netrunner се превърна в непредвиден, да не кажа дори небивал успех за FFG и продажбите се натрупаха с такава скорост, че играта изчезна от всички магазини. Самата тематика – сайбърпък в антиутопичен свят, в който хакер се опитва да пробие корпоративна мрежа, е … меко казано привлекателна, а механиката на играта е достатъчно добре замислена, за да пренебрегне типичните ограничения в картовите игри – теглене на карти и генериране на ресурси.

Играта е асиметрична и действията (и дековете, и дори игровото поле) на корпорацията и нетрънъра са много различни – корпорацията има за цел да отбележи 7 agenda точки (по дяволите, все удрям на камък с някои английски думи без конкретно значение на български), или да направи на рънъра достатъчно „демидж“, който се изразява в намаляване на картите в ръката му на практика до -1. За да предпази ръката си (HQ), дека си (R&D), и дискарднатите карти (Archives), както и всеки отдалечкен сървър, който може да инсталира, корпорацията използва т.нар. ICE (Intrusion Countermeasures Electronics) от различен тип, които инсталира пред всеки от сървърите. Въпросните „айсове“ имат различна сила, цена на „резване“ (Rez, действието по обръщане на карта с лицето нагоре) и една или повече субрутини, които рънърът трябва да намери начин да прескочи (или да понесе последствията, ако не го направи).

Хакерът (нетрънър) от своя страна може да инсталира хардуер, програми и други помощни средства, които да му помогнат да пробие защитата на сървърите, за да достигне до agenda (било то директно от R&D дека или от ръката корпорацията – HQ,  в архивите или директно инсталирана agenda). Тематичното се запазва и тук – stack (дека), heap (дискард купчинката)… начините рънъра да победи са или да открадне 7 точки adenda, или да остави корпорацията без карти в дека.

Всъщност мисля, че обясненията ми бледнеят пред филмчетата на FFG, така че не е лошо да видите тях, ако искате да се запознаете с играта – поварвайте ми, малко хора ще успеят да ви я обяснят толкова просто, а клипчетата и 2-3 игри с някой, който разбира играта, ще са ви достатъчни, за да навлезете в играта достатъчно, за да прецените допада ли ви. Естествено, ще трябва и да изчетете правилата. Играта е страхотна във всяко отношение, преиграваема, има осезаема разлика при игра с всяка от фракциите, а сплашването на „цвят“ от друга фракция води до неочаквано добри комбинации и същевременно е перфектно контролирано от максималното количество „out of house“ карти в дека – то е пряко зависимо от това колко influence струват.

1. Overview

2. Corporations & Runners

3. Gameplay: Turn One

4. Gameplay: Turn Two

5. Gameplay: Turn Three

Ограничаването на действията на играчите освен с ресурс (кредити), но и с брой „кликове“, които могат или трябва да ползват за разнообразни дейности, позволява гъвкав контрол над случващото се в ръката, дека и на игровата маса, без да премахва случайността при теглене на карти. Всеки клик, с който разполагате, може да бъде използват за теглене или изиграване на карта, за сдобиване с 1 кредит, или (в случая с корпорацията) – за развитие на инсталирана карта (agenda, ICE, капан и т.н.). Естествено, кликовете са цената на доста действия в играта и съответно са в основата на цялата механика, но е факт – може да теглите карта или да получавате ресурс когато поискате. Ограничението за максимум копия в дек и тук, както и в AGOT е три карти, отново има „уникални“ имена, които може да присъстват само веднъж на игровото поле, но приликите с други игри свършват тук – както казах, играта е асиметрична, което означава, че ролите на корпорацията и хакерите са съвсем различни, възможностите за победа също се различават (в една или друга степен, все пак споделят възможността да отбележат 7 точки от agenda) и всеки е длъжен да играе И корпорация, И нетрънър… Да, именно – тук не може да се чувствате по-привъзран към корпоративните интереси, понеже следващата игра трябва да е с рънър дек.

Всеобщото впечатление от играта е, че е… много, много добре измислена – различна, иновативна и интересна. Гъвкав декбилдинг благодарение на influence системата (картите извън фракцията струват influence точки, всяка от идентичностите си има определен максимум на влиянието, което може да ползва). На турнирите за момента всеки път се играят различни декове, което е показателно за общото ниво на баланса (няма отявлено слаба фракция, нито отявлено силна), и единственото, което би ви спряло да я играете, вероятно е тематиката. Макар че… поне, доколкото ми е известно, единици са хората, които не се кефят никак на сайбърпънк тематика. И все пак, тук липсват типичните единици по масата, които се трепят с магии, мечове, бластери или интрижки, така че е въпрос на вкус.

SW-logo-star-wars-lcg

Star Wars The Card Game  е игра за фенове. В смисъл – няма начин да придобие какъвто и да е смисъл за вас, ако не си падате поне малко по SW вселената. Иначе не просто подозирам, а имам потвърждение и опит от първа ръка, е направо необяснимо как Лея Органа е способна да спре имперски разрушител или да обърне еднолично развитието на цяла игра. Или как императорът е толкова мощен (въпреки едва 6-те ресурса, които изисква), че да спре 2-3 противника и същевременно да нанесе сериозни поражения на някоя от целите ви. Или как Force choke може да убие противников X-Wing. Пренесете всичко това в света на Star Wars обаче, и ще откриете, че Лея е перфектният координатор на бунтовническите сили, императорът разполага с достатъчно подчинени, че да постигне каквото поиска, плюс това е нещо като ултимативният интригант :), а задушаващата тъмна сила действа еднакво добре на пилотите на X-Wing и тези на който и да е друг кораб в галактиката.

Ще оставя ревюирането на играта за една друга статия, която готвя (паралелно с цял куп интересни новини за Star Wars и клуба ни), но както винаги – препоръката ми е да изгледате клиповете на FFG, той като ще ви помогнат да се ориентирате донякъде в играта:

1. Overview

2. Dark Side – Turn One

3. Light Side – Turn One

4. Dark Side – Turn Two

5. Deckbuilding

Една от странностите на Star Wars The Card Game е декбилдингът. За разлика от практически повечето игри, в които говорим за декбилдинг, тук реалният такъв се състои в изборът на цели (objectives), всяка от които върви заедно с 5 карти – всяка от тях има същия номер в долният десен ъгъл както и картата на целта, които на практика са 5 карти от дека ви. За турнирна (и въобще нормална) игра се препоръчват 10 objectives (максимум 2 от вид), т.е. декът ви е от 50 карти, като всеки ход теглите толкова карти, колкото да допълнят ръката ви (стандартно 6 карти в ръка). Поради естеството на битките, картите в ръка вървят доста бързо, а освен чрез прихващане на 3 от целите на Тъмната страна, Светлата страна може да победи и в случай, че противникът остане без карти за теглене. Тъмната страна има за цел да развие Звездата на смъртта (въртейки по една или повече точки от 0 до 12 в картонена версия на самата Death Star), като прихващането на цели на противника помага това да стане по-бързо.

Опростеният (нееека го наречем така, въпреки, че не съм съвсем прав) декбилдинг помага за баланса, а сериозният обем на картите, които може да прекарате през ръката си всяка игра, позволява да извадите на масата почти всичко, което имате. Късметът има роля доколкото всичките ви ресурси или най-важни единици може да сe окажат на дъното на дека, но това се случва рядко. Самите цели също имат пасивни или активни ефекти – някои дават възможност да теглите карти, други – да изиграете единица по-евтино и т.н.

 

При всички положения, това са двете нови LCG игри, които ще се играят дълго и ще набират популярност с бързи темпове (особено Netrunner, честно – игра, в която всяка седмица има по един-двама нови играчи не се случва често, съвсем отделен е въпросът докога ще продължи това). В клуба ни вече може да играете редовни Netrunner турнири и почти постоянно има хора, с които да поиграете или които да ви научат, а Star Wars ще е една от следващите (три) игри, за които при нас ще се случват яки, ама много яки неща, и ежедневно и по което и да е време може да ви я разясним по време на демо игра 🙂

Споделете:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Попълнете анти-спам код * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.