The Game

Най-добрите настолни игри Q1 2017

Мина ужасно много време от предишния ни ТОП10. Тогава го направихме с идеята това да е тримесечно издание, но… понякога намеренията не съвпадат с възможностите и свободното време. 2015 и 2016 наистина бяха важни за хобито ни – появиха се някои направо уникални заглавия, които промениха цялостно възприятията ни за цените на игрите – ако някога екзотиките струваха по 150 лева, то днес вече има масови заглавия с подобна цена! Примери ще намерите по-нататък в статията. Най-важната новина е, че бумът на настолни игри не просто „не отмина“, напротив, превърна се в истинска буря. В Кикстартър бяха поставени нови рекорди (Kingdom Death: Monster), сред големите издатели настъпиха няколко невероятни като обем консолидации – например Z-Man и Plaid Hat Games вече са в лоното на Asmodee – също както и Fantasy Flight Games, но и разцепления – например точно FFG се разделиха с дългогодишния си партньор Games Workshop и вече не предлагат Warhammer-базирани игри и други лицензирани игри заедно с GW.

За съжаление – последното доведе до загубата и на някои „безценни“ заглавия – повече няма да бъдат издавани Forbidden Stars (а тъкмо бяха намерили място на механиките на злополучния Starcraft: The Board Game), Fury of Dracula – и то точно, след като беше преиздадена и обновена, картовата WH40K Conquest, култовата Chaos in the Old World и много други. Пазарът загуби и една от най-популярните игри – Discworld: Ankh-Morpork – след смъртта на Тери Пратчет играта вече не се издава – и, докато на никой не му пука ,че същото ще се случи и с The Witches, Светът на Диска беше просто много добра gateway игра, и хобито ни ще загуби много от нейната липса.

Но да се върна на топ игрите по нашите ширини. За доста от тези игри и някои други сме писали в предишните ни „ТОП10 настолни игри“ от началото на 2015, така че потърсете информация там. Списъкът все още е актуален, може би с изключение на Realm of Wonder, интересът към която намаля доста бързо, и XCOM, която си остана добро заглавие с интересна концепция, което вече не се търси толкова често. По отношение на масовите заглавия – не се е променило много. Все така доминантни са Ticket to Ride: Europe и Dixit, а Small World и малко по-сложното ѝ сестриче Underworld се радват на неотслабващ интерес (да не кажа, че чак е учудващ напоследък), Avalon, Resistance и малко по-трудният за намиране напоследък Ultimate Werewolf все така са си най-продаваните парти игри. 7 Wonders пък доминира в една ниша, в която направо няма конкуренция – „по-сложна от най-лесните“ настолна игра, но за повече играчи, за наша радост хората се понаучиха да търсят игри по силите им и бумът на Игра на тронове поотмина. Модата на Splendor (за която не сме писали в предишната статия, но е… малко „антитематична“, но хитро измислена игра, която си струва да пробвате!) сякаш очаквано поотмина. Естествено – Катан, Каркасон… с техните уж обновявани издания, си остават нещо като „Не се сърди човече“ в света на тематичните настолни игри. За всеобщо учудване – Betrayal at House on the Hill все така си е сред най-търсените бордови игри, а вече има и прекрасно разширение – Widow’s Walk, което просто не трябва да пропускате, ако сте фенове на играта.

Нещо интересно се случи и с Dead of Winter, която преля в дългоочакваното продължение Dead of Winter: Long Night (която е и самостоятелна игра, и вид експанжън) – и търсенето и на двете не намалява особено – тя просто стана по-добра и разшири предишната и бездруго почти перфектна игра.

 

Какво ново в тази статия?

Най-интересната промяна спрямо предишната статия обаче е опитът да избегна превръщането на статията в „ТОПХХ“ – нищо против тези формати, но по никакъв начин не мога да подредя разнообразните игри в някаква обща класация – дори лична такава, а пък ограничение от 10 заглавия идва твърде тесничко, когато имаме цял магазин, в който просто не държим тъпи игри – защото просто няма да се продават (е, доколкото е възможно, дори ние понякога попадаме на подводни камъни). Освен това ще надникна и в „хайпа“ около излезли съвсем наскоро или излизащи в момента заглавия – на задаващите се ще отделя специално място накрая на статията, задължително го проверете! В хобито ни рядко има чак толкова преходни игри, или ще е невъзможно да влязат в който и да е ТОП-нещо-си, затова няма да се ограничавам с дву- или тримесечен период. За всяко от заглавията ще се опитам, доколкото е възможно без да го превръщам в тотален спам от игри, да дам и алтернативи, които да погледнете.

 

Семейни настолни игри, които да играете и с деца – Survive: Escape from Atlantis!

Благодаря на Андрей Велков, който ми отвори очите за тази игра! Ако планирате да играете нещо с деца от 6 години нагоре, или пък с бабата и дядото им, и въобще – търсите някаква игра, която се обяснява за минути и не иска нито някакви познания по език, нито твърде много мислене, Survive е просто идеална – за 2 до 4-ма, или дори 2-6 играча, ако вземете и разширение за нея. Идеята е, че трябва да спасите хората си от потъващ остров, който е представен от купчинка плочки с различна дебелина. Постепенно ги махате от игровото поле, хора падат във водата, катерят се по лодки, или просто плуват в посока брега, а наоколо дебнат акули (ядат плувци), китове (рушат лодки) и някакви драконоподобни змии (правят и двете едновременно). Забавната част е, че накрая на всеки ход мятате зарче, което ви дава да управлявате акула, кит или змия, и съответно – може да правите гадости на останалите. Всяко парченце от острова, което махнете, има специално умение – червените ви дават някакви бонуси и си ги криете, зелените се изпълняват веднага, пускат лодки, акули и китове, и дори водовъртежи, а последното – с него свършва играта, е вулкан. Играта не е дълга и все пак има доза съревнование, понеже накрая броите не кой колко човечета е спасил (с деца си струва да играете така, обаче), а точките отдолу на всяка спасена фигурка, които нямате право да преглеждате след началото на играта. Ако ви трябват повече играчи – има мини експанжън, който добавя още двама, а по-големият добавя и нови механики.

Алтернативи: Ticket to Ride: Europe е достатъчно лесна, но за по-малки деца трябва да почакате за Ticket to Ride: First Journey. В никакъв случай не подминавайте Jamaica – темата, красивите рисунки и липсата на текст я правят доста подходяща, както и Oceanos, която е атрактивна с различните подводници и страхотен арт.

 

Семейни настолни игри за възрастни – Mission: Red Planet

И все пак – не мога да ги огранича до едно единствено предложение! Просто не е честно! Това е категорията с най-голямо разнообразие от предложения – направо са цял рафт, от който не бих върнал нищо, но, ако трябва да избирам една игра – най-гъвкава е обновената версия на Mission Red Planet – 2 до 6 играча, скалира прилично (макар че не е най-добра с двама), откъм сложност заема почетно място – компонентите я карат да изглежда по-сложна, отколкото е, но като цяло следва лека механика – всеки играч има в ръката си карти, номерирани от 1 до 9, и на всеки от 10-те хода на играта избира една, която играе с лицето надолу. Следва обратно отброяване от 9 до 1, което постепенно разкрива картите. Обикновено те качват астронавти в ракетите – когато някоя ракета се напълни, отлита към Марс. Разбира се, всяка от 9-те карти има някакво специфично умение – онези с малките номера са по-силни, но се планират трудно. Тъй като отиграните карти се виждат, всеки знае какво остава в ръката ви, и може да си прави сметки – единственият начин да го объркате е деветката – тя ви връща вече изиграните карти в ръка. След няколко хода на изстрелване на ракети, местене на астронавти по Марс, саботажи и прелъстявания, следва скоринг – вземате точки според ресурсите, които владеете на Марс. След още няколко хода – получавате точки два пъти, след още два – три пъти. Така последните ходове имат изключителна тежест. Това не изчерпва играта, понеже имате тайни мисии, има и още малко интересни детайли, но като цяло – играта свършва за 40-50 минути дори с 6 играча, и ще е цяло чудо, ако някой не я хареса.

Алтернативи – Small World и Small World: Underground все така са сред топ заглавията, работят много добре и само с два играча, стават за максимум 5, но с допълнителни раси и използване на игровите полета за 2-ма и 4-ма, може да ги играете и с повече (малко домашни правила от BoardGameGeek). Five Tribes, противно на онова, което името подсказва, е за до 4 играча, но е много добра и за двама. Подобно на Small World – няма текст по картите, а и предлага сериозна преиграваемост. Quadropolis също е 2-4 играча, работи добре с всякакъв брой, и има и по-труден режим на игра и невероятни компоненти, подредени в чудесен инсърт в кутията. Via Nebula е шаренка, с интересна механика, но може би малко по-трудна от базовия Small World. Също като Quadropolis, и тя има режим на игра с повишена трудност, който представлява поле за игра, което ви затруднява повече. Android: Mainframe е от онези игри, които няма да ви хванат погледа от раз, но са добри и могат да се играят с хора, които никак не разбират от настолни игри.

  • P.S. Ах, може би не бива да пропускам новото издание на Цитадели – то е от същия дизайнер, измислил и Mission Red Planet, и, подобно на нея, е стара игра, която работи с 2-8 играча, и ползва подобна механика с номерирани карти. Изключително гъвкава игра, която наскоро получи сериозно обновление и вече се продава в два варианта – базова игра Citadels Classic за 2-7 играча без възможност за допълване, и версията Citadels (2016) за 2-8 играча. Citadels бе обновена наскоро и сега изглежда много (ама много) по-добре, идва заедно с разширение и още няколко малки пипвания където трябва, и на практика се превърна в нова игра. За мен това е една от най-логичните покупки за начинаещи – играта може и да има някак „парти“ характер, но в основата си е по-сериозна, и предполага стъпка в посока по-тежки игри. работи с между 2 и 8 играча и всъщност даже е от играемите с двама, което май не мога да кажа за друга игра от подобен тип.

 

Интересни игри за по-големи компании – Saboteur, Captain Sonar

В тази категория определено няма игра, която да се сравнява с останалите, затова и не приемайте следващите три игри като „класирани“, просто… вече ми е писнало от The Resistance/Avalon/Ultimate Werewolf!

Saboteur е игра, която не спира да ме изумява, най-вече с това, че става все по-популярна 🙂 Така де – ясно е защо, евтина, малка, много лесна за обясняване и запазва усещането, че играете настолна игра. Без разширението Saboteur 2 става за до 10 играча, с него вече могат да я играят цели 12 човека. Играта наистина е по-добра с повече играчи – тогава прехвърлянето подозрението кой е саботьор и кой – не, става почти параноично, същевременно – няма чак такъв риск да се разкриете като саботьор, понеже има поне още няколко такива в игра. Така или иначе ще сте принудени да правите някои неоптимални ходове, с което ще си навличате подозрението, че сте саботьори. Ако някой все още не знае – вие сте джуджета, които се опитват да стигнат до заветното парченце злато нейде из тунелите, но някои от вас тайничко са саботьори и ще ви отклоняват всячески от целта. Играта има и по-евтино немско издание, което се различава по… нищо. Просто правилата са на немски и трябва да си свалите английски от интернет.

Captain Sonar нашумя напоследък – първата голяма игра, която залага на игра с повече хора – подводничари в две подводници, които трябва да потопят противниковата. Всеки от играчите има роля и отговаря за различна част от подводницата, което я прави по-добра с повече играчи – и най-добра с пълния набор от 8.

Алтернативи: Cards against Humanity може да е love it or hate it, но очевидно повече хора я харесват, отколкото не я. Разбира се – Avalon и The Resistance. Хайде без Ultimate Werewolf, вече трябва да е писнал на всички…

 

Забавна настолна игра за неголяма компания – Sheriff of Nottingham

Все така едно от топ предложенията, Sheriff of Nottingham е заглавие, което събира в себе си лека игра и интересни, по-скоро забавни правила. Пък и в България всички знаят какво е да се подкупваш митничари и катаджии, така че ни е просто в кръвта да прекараме малко нелегални стоки през шерифа, като да го спазарим да ги пусне. Освен това, подобно на Цитадели от някъде по-горе – и тук отдолу под веселата игра има нормална игра събиране на точки, т.е. нормална игра, така че нещата не свършват с едното пазарене.

Алтернатива: Exploding Kittens, макар да използва една от най-гадните механики в настолна игра (елиминацията на играчи). Също и Citadels, която споменах по-горе.

 

Леки настолни игри за двама – Patchwork и Santorini

Едно съвсем скромно начало с игрица за двама от недолюбвания от мен Уве Розенберг, която мисля, че почти всеки трябва да има вкъщи – Patchwork. На пръв поглед е редене на тетрисоподобни блокчета върху игрово поленце, което представлява игровата версия на шиене на прословутите „американски“ юрганчета, но под привидната лекота се крие интересна игра с достатъчна дълбочина и същевременно – лекички правила. Patchwork плаче за малко винце и подходяща настолна лампа на масата! И да повторя – играта е само за двама!

Другата игра, която просто няма начин да не спомена – Santorini, е поредната изключително добра игра на Roxley Games, която излезе току-що и бавничко се разпространява из подкрепилите я в Кикстартър, като първите ритейл копия вече са на пазара. Първо – това е може би най-добрата откъм компоненти игра, която съм виждал напоследък (дори пластмасовото поле за игра в Android: Mainframe пасти да яде!), второ – макар и малко шахматистка, някак успява да е тематична. може би, понеже бели къщи върху скали просто няма как да не.. Санторини. Има варианти и да се играе с повече от двама, просто е най-добра с двама.

Алтернативи за малки игри за двама: като започнем от абстрактната Hive, през вече набралата популярност 7 Wonders Duel, дори Agamemnon. Както и купищата картови игри. Ако я имате и искате нещо подобно за повече играчи – пробвайте Cottage Garden. Не, че е точно същото, но със сигурност напомня много!

 

По-сериозни настолни игри за двама – Star Wars: Rebellion

Fantasy Flight Games периодично вмъкват по някоя игра в каталога си направо тихомълком. Случаят със Star Wars: Rebellion не е точно такъв – все пак никой не подмина релийза на една от най-епичните игри, които са пускали на пазара, още повече е Star Wars, но за такова голямо заглавие, играта се промъкна на пазара без много гръм и трясък. В един момент имаха други SW игри, в следващия момент имаха достойна алтернатива на Twilight Struggle.

Rebellion наистина е просто епична. Ако сте си мечтали за нещо във вселената на Междузвездни войни, с дълбок стратегически геймплей и почти фанатичен усет за детайл – играта отговаря на всичко. Единственият недостатък – дълга е, обикновено се играе 2-3 часа и то със сигурност – повече при първите изигравания. Бонус – става и за четирима играча, въпреки, че се усеща как не е правена за повече от два опонента, така че може би е добре да играете така, както се играе за двама, просто с повече глави на масата.

Алтернативи за по-сериозни стратегии за двама: Twilight Struggle, естествено! Също така може да се отбиете и в посока игри като Claustrophobia. Ако ли пък искате да е още Star Wars – вижте Imperial Assault по-долу, не само е 2-5 адвенчър тип 1 срещу останалите, но има и skirmish режим само за двойка играчи. От картовите игри две изключително добри попадения са Ashes: Rise of the Phoenixborn и Shuffle Heroes, и двете доста „Magic: The Gathering“ тип, но без купуването на допълнителни неща.

 

Кооперативни игри за двама – Arkham Horror: The Card Game

Ако сте изпуснали Lord of the Rings LCG и не ви се наваксва – хванете новият Arkham Horror LCG навреме и няма да имате този проблем. Новото заглавие наистина напомня LotR като стил на игра, но в лъвкрафтиански свят а ла 20-те на миналия век, където борите същества от други измерения. Героите се усещат живи и картите постепенно оформят борд, така че няма да имате усещането за пореден кард гейм. Недостатък – както винаги с LCG игрите на Fantasy Flight, вероятно ще искате повече от един Core Set, за да имате повече опции. Най-голямото предимство – това ,че постоянно ще бъдат издавани разширения, е и най-голям недостатък, понеже това си е постоянна инвестиция. Но пък сборно 3 големи разширения и 12 малки ще ви струват колкото еспанжъните на Eldritch Horror – т.е. цената е разумна.

Алтернативи за кооп настолни игри само за двама: Lord of the Rings LCG, но.. – желая успех да намерите някои от разширенията, които не са печатани отдавна. Като цяло – всяка кооперативна игра, в която няма тайни между играчите, така че вижте следващите категории!

 

Кооперативни приключенски игри – Eldritch Horror

Eldritch Horror продължава да е една от най-търсените кооперативни игри. Нищо случайно няма в това – супер тематична, страхотен арт, при нужда – поема и повече играчи (но горещо препоръчваме да играете с до 4-5, ако искате да я завършите за разумен брой часове). Към момента вече има три големи и три по-малки разширения, не, че и сама по себе си не съдържа достатъчно преиграваемост, но все пак може да се разшири ужасно много. За разлика от стария Arkham Horror (бордовата игра, а не новата картова), който беше някак муден и твърде тематичен, Eldritch Horror е по-скоро с някак Индиана Джоунс усещане и се развива на картата на целия свят, в който има глобална конспирация и вие сте натоварени с разплитането ѝ.

Алтернативи: Pandemic: Reign of Cthulhu е (най-после!) чудесна игра с механиката на Pandemic (вижте и Pandemic: Legacy варианта) и силна тематика от същия тип. Elder Sign е направо в света на Eldritch Horror свят и предлага доста различен и специфичен геймплей със зарове, и също може да се играе от до 8 човека, при това – може да се играе и без да отнеме 6+ часа. London Dread е с интересен стил на игра (особено, ако включите 12-те минути за планиране на ходовете) и много кооперативна игра. А, да – новото издание на Mansions of Madness – вече с приложение, което гарантира ,че всички ще играете, играта става доста епична – и отново е в същия свят (това започва да се повтаря). Малко различна като тема, но отново мрачна, е Of Dreams & Shadows.

 

Кооперативни декбилдъри*: Legendary Encounters Alien и Predator

*игри, в които започвате със слаби карти и се сдобивате с все по-добри в тестето си с течение на играта. Или поне нещо такова.

Поредицата Legendary Encounters включва няколко игри, но най-заслужилите отличие са Alien и Predator – и да, точно по филмите са, даже основните мисии са свързани със съответните филми, но нищо не ви спира да мешате героите по-късно. Откровено казано – тези игри нямат недостатъци извън първоначалното сортиране (истинско предизвикателство) и нуждата да купувате протектори за подобен брой карти. Ако в Alien играете изцяло срещу играта, но някой от вас (опционално) може да се превърне в Alien и да играе срещу останалите, то в Predator даже има вариант, в който играете заедно или един срещу друг с Хищниците. Има го и обикновения вариант, в който се опитвате да ги преборите (който за първия филм завършва обикновено с „Get to the choppa!“). Бонус – получавате възможност да говорите като бат Арни Шварценегер, докато играете! Освен това, двете игри всъщност могат да се ползват и заедно (или поне елементи от тях).

Алтернативи за кооп декбилдъри: други Legendary заглавия. Също и Venom Assault.

 

Фентъзи кооперативни игри – D&D Adventure System поредицатаCastle Ravenloft, Wrath of Ashardalon, Legend of Drizzt и Temple of Elemental Evil

Цялата поредица D&D Adventure System не е точно D&D. Натъртвам – това са си готови настолни игри без гейм мастър, в които заедно (е, в едната има малка отбивка от това) се борите срещу играта. Длъжен съм да отделя на тези настолни игри цяла категория. Не за друго, но при цените, на които се продават в момента, са нечовешки изгодна покупка, нивото им на трудност е под обичайното за фентъзи „пълзене из подземия“, и са невероятен вход в света на D&D – често се купуват и заради миниатюрите и парчетата от борда, понеже може да се ползват в D&D сесии (при цена около 2 лева на миниатюра, със сигурност са много по-изгодни от бустери за D&D. Инак – това са игри, в които до 5 човека поемат ролята на герои в типичен фентъзи свят и се борят срещу нещо… лошо. Ако искате сериозна система с качване на нива, предмети и т.н. – не са за вас, тук опитът се харчи понякога за някой-друг скил, но като цяло има друга роля.

Алтернативи на фентъзи кооперативни игри: Descent 2nd Edition + приложението за кооперативна игра. Descent и без друго е сред топ игрите за последните години, с приложението се дава възможност да я играете заедно, без да се премахва възможността един от вас да поеме ролята на лошите и да си навлече гнева на останалите играчи.

 

„Един срещу всички“ приключенски настолни игри игри – а сега, де?

Не мога да се огранича до едно настолна игра тип „един срещу всички“, тъй като има няколко съществени различия, които ги правят просто несравними:

Ако идеята ви е епична по обем кампания, която да играете основно с едни и същи хора – Star Wars: Imperial Assault е безспорен лидер сред този тип игри. Ще отворя една скоба – Imperial Assault е напълно различна като усещане, но е базирана на механики от Descent, така че, ако не си падате по Междузвездни войни и искате фентъзи – ориентирайте се към още по-голямата като обем разширения Descent 2nd Edition. В Imperial Assault обаче са променени доста неща – например line of sight, движението на единици, по-големи от едно квадратче на картата, и най-съществената и важна промяна – активирането на „лошите“ (в случая – имперските единици), като тук играта става далеч по-динамична заради редуването на активации на героите и имперските сили. Активирате един герой, после имперският играч използва някой отряд, после активирате друг герой и… Това прави играта по-интересна и за двете страни. А тя така или иначе е прилично епична – въпреки, че не играете с главни герои от вселената, все пак има усещане, че изпълнявате важни мисии, а развитието на героите е просто прекрасно. Бонус – може да използвате доста неща от IA в ролевите игри в Star Wars вселената. Втори, при това сериозен бонус – Imperial Assault е игра тип 2-в-1 и втората игра е тактическа битка за двама. Един недостатък – в основната игра картите с екипировка са малко и към края на първата кампания ще сте виждали всички. Звучи като нещо дребно, но отнема едно от „морковчетата“ в играта – намирането на по-готини оръжия, брони и др. Това е поправимо, като използвате предмети от разширенията (а те са доста, току-що излезе и Jabba’s Realm).

  • Алтернатива на кампанийна игра 1 vs. Many – фентъзи играта Descent 2nd Edition и, разбира се – Conan, която е резултат от един от най-големите кикстартъри досега.

Ако пък търсите такъв тип игра, но без кампания, по-скоро с бързи сценарии, които може да играете с различни хора – The Others! Играта започна с една добавка към името – 7 Sins, но очевадно нямаше как в кутията да се намери място за още 5 гряха (е, можеше, но при цена 400+ лева..). Основното в The Others, освен яките миниатюри и някак специфичния стил (кхъм, ако не си падате по разни демони или сте силно религиозни – зачеркнете я, даже и „героите“ не са света вода ненапита), поне според мен е съчетанието от бърза игра (свършвала е и за 10 минути, но никога не се е проточвала над 2 часа) и възможност за реакции на Sin играча в ходовете на героите. Също и някак пренебрежителното отношение към самите герои – тук въобще не стават всемогъщи Разрушители на Злото – напротив, понякога мрат като мухи, а Corruption системата ги кара да вършат и някои неща, с които няма да тръгнат да се хвалят. Преди игра избирате: sin+култисти+мисия+игрово поле, така че комбинациите са… много. Добавянето на дори един от останалите пет гряха, които тепърва ще излизат по магазините, ще внесе адско разнообразие (кхъм, казах „адско“ :D), а излизат и пакети с герои, а и един нечовешки Apocalypse box… Има и недостатък: играта разчита на експлоадиращи зарове, затова зарчетата от началния комплект никога не стигат. Разбира се – това не е краят на света, но… страшно много дразни, понеже се оправдават, че нали… там… 7 гряха = 7 зара, в което няма никакъв смисъл…

  • Алтернатива: DOOM: The Board Game. Каквото казах за The Others, общо взето важи и за нея. Даже и онова за заровете, понеже в Doom също не стигат. Най-добре – и двете игри!

 

„Един срещу всички“ игри със скрито движение – Specter Ops

Принципно в тази категория няма много предложения. това са игри, в които един играч се движи тайно, като маркира това с номера на полета, рисувайки на копие на борда на лист хартия, или ползвайки някаква друга механика – като например карти, а останалите играчи се опитват да го намерят. Всички игри от този тип са въздългички, просто няма как да свършите за 40 минути, освен, ако скритият противник не се издъни зловещо. FFG ме улесниха неимоверно, като спряха Fury of Dracula, иначе вероятно щеше да е моето предложение. Specter Ops (2-5 играча) обаче не иска особено време за сетъп, играе се дори по-бързо (като цяло, не очаквайте този тип игри да са кратки), а пък ако играете с общо 5 играча – има и предател, което вкарва страхотна доза параноя в играта. Май това е единствената от игрите от този вид, в която лошите гонят добрия, а не обратното. Малък спойлер – играта се развива във вселената на Dead of Winter. Игровото поле мога да опиша само като невероятно – красиво нарисувано, още по-красив печат с UV лак на места, а скритият играч се движи върху листове със схема на борда и буквално рисува всяко свое движение, така че да може да го проверите накрая на играта. Избирате един от 4 героя, който да се вмъкне в базата и да отмъкне скритите там разни Тайни, а противниците избират от няколко ловеца със специфични умения, които да ви преследват.

Алтернативи за игри със скрито движение: Letters from Whitechapel, в която опитвате да намерите Джак Изкормвача, Last Friday, където лошият от време на време гони останалите, и класиката Scotland Yard, която е и с доста по-леки правила.

 

MOBA игри – Guards of Atlantis

Оригиналната Rum & Bones проправи път на този тип игри доста успешно – ако си падате по компютърни игри, в които силни герои се мачкат сред купища почти безсилни крийпове – ей това са вашите игри. Жанрът все още е недоразвит, една от очакваните игри – LOAD, например, първо открадна правилата от Rum & Bones, после се оказа, че е пооткраднала и от DOTA, но накрая си намери собствен път. Аз не я чакам, понеже я правят Prodos Games (хубаво де, новата им фирма Archon Studio) и имам причини да не ги харесвам никак, но пък междувременно от нищото изскочи Guards of Atlantis, която без разширение може да се играе от цели 9 човека, а с разширението броя нараства до 11. Не, че някога ще играете голяма настолна игра с още 10 играча, но… кой знае?

Алтернативи: Ако ви се чака – LOAD и излизащия скоро Rum & Bones: Second Tide, ако ли не – Rum & Bones, просто е масивно предложение.

 

Съревнователни декбилдъри: Ascension (някоя от многото)

Ascension е духовен наследник на древния и грозноват Dominion, и е най-добър с двама, но работи прилично и с повече играчи. Най-хубавото е, че може да събирате повече от един сет, а още по-яко е, че може да я пробвате с Apprentice версията или дори на телефона си. последните варианти – Dawn of Champions, Dreamscape и Ascension-X са с подобрен арт и вече няма причина да се оплакваме от него, а т.нар. Collectors Edition версии идват в метални кутии и с доста повече карти, но най-вече – със съответните промота.

Алтернативи: На кого му пука, има 15 версии на Ascension!

 

Стратегии с deck-building елемент – Tyrants of the Underdark и Cry Havoc

Tyrants of the Underdark мина някак под радара, но по всеобщо мнение на всички познати, които са я играли и съвпада с моя опит с нея, е много добра игра. Играта е нещо от типа на 50/50% декбилдър и владеене на територии, като декбилдинг частта е интересна с това, че винаги съставяте основното тесте карти от два от четирите налични дека. Така разнообразието е гарантирано, освен това – самото игрово поле е различно с двама, трима и четирима, така че всяка игра ще се получава доста уникална. В играта рядко се случва някой да се отцепи с твърде сериозна преднина. Логото на D&D е там, колкото да гарантира някакъв свят, в който се развива действието – както и прословути места от Underdark, същества за картите и т.н., но иначе няма нищо общо с D&D и според мен направо е грешка да го пишем отпред, понеже само объркваме потенциалните играчи.

Cry Havoc се появи и веднага бе нарочена за някакъв вид алтернатива на заслужено нашумялата Blood Rage (търсете я по-надолу). Играта бе нарочена от някои за небалансирана, понеже разчита на изключително асиметричен геймплей – всяка раса се играе по коренно различен начин, и това е причината да ви трябват по няколко игри, докато надобреете, което от своя страна се отразява на победите на онези раси, които не искат чак толкова финес. Системата за битки е изключително добре замислена, да не кажа, че е направо гениална – никакви зарове, доста стратегически избори дори, когато очевадно сте на губещата страна. При всяка битка имате възможност да се борите за контрол над територията, в която се развива, за пленяване на противници или за убиване на противникови единици, като редът на всяко от полетата понякога може да се промени при развръзката от битката, така че… трябва да внимавате. Ако ви харесва Blood Rage – твърде, твърде вероятно ще харесате много и Cry Havoc. А вече обещаха и разширение!

Алтернативи: на първо четене не ми хрумват. UPDATE: Поздсказаха ми за Study in Emerald, която дори харесвам много – доста в стила на Discworld, с много странна скоринг система, която прави играта малко трудна за първоначално разучаване, но като цяло – много добра игра! Също и Super Motherload, която е вид игра с поставяне на плочки (OMG – да си го кажа – tile placement, тези опити да превеждам термини ме убиват) – писахме за нея в предишната статия.

 

Worker placement игри – Above and Below

Отварям гигантска скоба ( – играта иска поне двама, които четат английски гладко или могат да превеждат в движение. Иначе Above and Below е комбинация от игра с поставяне на работници и разказвателно-приключенски случки като онези в Tales of Arabian Nights, само че – с логични завършеци. Има зарчета, но са част от играта и трудно ще се случи точно те да ви прецакат. Струва си да я имате и, защото авторът си прави всичко сам и има цял куп собствени игри, правени от-до, и повечето от тях са хубави. Имате разни жители на малкото си селище, разраствате го, като купувате сгради, още човечета, осигурявате им легла, но най-често – като ги пращате на приключения из коварните пещери, където им се случват случки… а случките са цяла отделна книга. Играта е прекрасна и е глътка свеж въздух в жанра, понеже не залага само на „още от същото“ като повечето игри с работници.

Алтернативи: за мен най-логична първа покупка в жанра е Lords of Waterdeep няма. елегантни, лесни за схващане правила и приятни компоненти. Ако сте по марсианската тема – Martians: A Story of Civilization е много красива игра с поставяне на работници, пиратската пък е застъпена в Oath of the Brotherhood. Нашумяла беше Champions of Midgard, но в момента я няма на пазара. Ако пък ви е харесала частта с енкаунтерите – вижте следващата категория! Скоро излиза и Near and Far (пак на Ryan Laukat)…

 

Приключенски игри – Islebound и Black Fleet

От същия автор, направил Above and Below, Islebound напомня, но и се отличава много от предишната игра – но усещането, че играете изпипана игра с красиви компоненти остава. Не зная как да опиша с няколко думи какво представлява играта, тъй като механиките в нея са някак нееднозначни, но ще кажа, че си струва отвсякъде.

Black Fleet иска неудобните 3-4 играча, но е една от най-приятните игри с корабчета и пирати. Всеки от играчите контролира както търговски, така и пиратски кораби, а по време на хода си – и някой от Royal Navy корабите, които ловят пирати. Естествено, целта са точки, и понякога става ясно кой ще бие малко рано, но играта така или иначе не е крайно съревнователна и е по-скоро с цел добре прекарано време.

Алтернативи: Tales of Arabian Nights – стига да може да понесете мисълта, че има стотици енкаунтери и много четене от дебела книжка. С риск темата да стана тенденциозно пиратска, но си струва да погледнете и Pirate’s Cove.

 

Големи настолни игри с предатели – Dead of Winter: The Long Night

В предишната статия говорихме за Dead of Winter, сега не може да подминем наследника ѝThe Long Night. Просто още от същото, но и разширение за предишната игра. Dead of Winter е псевдо-кооперативна игра, в която уж заедно се борите за оцеляване в постапокалиптичен свят, пълен със зомбита, обаче всеки си има собствена тайна задача, а някой може да е е предател и да опитва да разруши колонията. Дори в играта да няма предател, всеки печели само, ако всички спечелят И е изпълнил и собствената си задача.

Алтернативи: оригиналният Dead of Winter, но също и Shadows over Camelot, Battlestar Galactica, дори Betrayal at House on the Hill (макар че тя работи различно и май трябва да намеря друга категория за нея)

 

Големи игри с доста дипломация и предателства – Android: New Angeles

Като изключим факта, че иска между 4 и 6 играча, което я прави една от игрите с крайно неудобен за събиране брой играчи – New Angeles е игра за най-закоравелите GoT-аджии. Доста backstabing, преговори и обещания – все пак сте корпорации в сайбърпънк игра, няма как да не сте гадняри! Всъщност, предвид, че най-популярната игра от подобен род е точно Игра на тронове, която все така си е най-добра с максимален набор играчи (сигурно е субективно, но повечето хора твърдят така, та ще го приема за факт), 4 до 6 човека не е толкова зле! Още повече е по-кратка от GoT и е с далеч по-изчистени правила.

Алтернативи: вече споменах Game of Thrones, не мога да не добавя Rex: Final Days of an Empire – която работи и с трима, четирима и шестима. See, пропуснах петима, понеже не е препоръчителен брой играчи за нея.

 

Нашумели настолни игри, които да не подминавате – Scythe, Blood Rage, Terraforming Mars, Inis

Стигнах до момент, в който пак е невъзможно да отделя „най-“ игра! Общото между следващите няколко е, че са иначе комплексни игри, които обаче се играят сравнително бързо (мооже би с изключение на Inis), което отразява цялостна тенденция сред настолните игри напоследък – да не продължават с часове.

От излизалите наскоро заглавия съвсем неслучайно най-хайпната е Scythe (1-5 играча, до 7 с експанжъна Invaders from Afar) – микс между икономическа стратегия, владеене на територии и малко (или повече) битки. Играта се отличава с удивителен арт стил, действието се развива в алтернативен утопичен свят през 20-те на миналия век и пасторалните фонове са пълни и с огромни стиймпънк роботи. Расите и тук са асиметрични, което се допълва и от случайният избор на полето с действия за всяка раса, което внася разнообразие от игра на игра. Има и цял куп други дреболии, които се различават във всяка игрова сесия, така че повтаряемостта ще много ниска, за сметка на прекрасната преиграваемост – особено, ако си сменяте расите (а не като мен – да играете винаги с тази с жълтите компоненти и/или фигурки). И за тази игра из нета се носят „о, не е балансирана“, но с достатъчно четене, също както при Cry Havok, накрая ще излезе, че всички фракции са OP и консенсус за „най-силна“ нация трудно ще бъде постигнат – особено, докато основните участници в тези нашумели теми са хора със средно 3-4 изигравания. Играта се играе бързо, правилата са достатъчно лесни, за да може да я обясните и на хора, изиграли поне един Small World, компонентите са страхотни.

За Blood Rage лоша дума аз няма как да кажа. Първо – защото подкрепих Кикстартъра на играта не повече от 20 секунди след като видят част от уводното клипче, второ – защото според мен е гениална настолна игра, която допада на ужасно много хора – едновременно бърза дори с пълен набор играчи (принципно 2-4 играча, 5 с разширението за пети играч), с добре структурирани правила, ясни действия и сбор от популярни механики. Играта е много In Your Face! – честно, ако ви дразни да ви прецакват всеки ход, не се хващайте на кървавото викингско хоро! Разбира се – има го и момента, в който трябва да сте я играли, за да имате бегъл шанс да биете (досега съм бил свидетел само на една игрова сесия, в която новобранецът сред нас ни изкърти) – иначе просто няма как да знаете добре как се връзват различните стратегии в играта. А те са доста – в началото на всеки ход има драфт, който вероятно ще определи и каква тактика ще развивате. В Blood Rage има много битки, но често победата в тях не е задължителна и участието в тях е по-скоро тактически ход, понякога пък опитвате да участвате, само, за да загубите членовете на клана си и да спечелите точки по някакъв друг начин, или пък, за да откраднете rage или glory от победителя, или да си освободите място на борда. Малка радост е, че кикстартър ексклузивите и разширенията на играта са по-скоро ненужни, понеже се усеща, че са добавени без сериозен плейтест и на моменти малко чупят играта. С други думи – Blood Rage за пуристи е основната игра и, евентуално – разширението за 5-ти играч.

Признавам, че при първия си поглед над Terraforming Mars не бях впечатлен. Дори картинките в играта са неконсистентни, въобще да не споменавам шрифтове и други елементи, компонентите… можеше да са по-добри, цената – по-ниска. Обаче… Обаче Terraforming Mars се оказа една от най-играните игри около мен, и досега не мога да чуя някой с твърда „не ми харесва“ позиция – напротив, почти всички искат да „марсуват“! Една от игрите, които играя при всеки удобен случай с удоволствие. Има и доста опционални правила, така че да намерите баланс между сложност и лекота на игра – за мен системата с корпорациите и драфт на картите е може би най-добър вариант, понеже дава някакъв баланс при избора и възможност да влияете и на останалите играчи. Има определен момент, в който играта свършва – когато качите кислорода и температурата на Марс докрай и поставите всички океани на борда, така че никога не се играе прекалено дълго, а картите са супер разнообразни и имате по едно копие от тях, така че всяка игра се получава уникална. А и се очертава да има много добър експанжън, който да я направи още по-интересна!

Inis е новата игра на Matagot, известни най-вече с Cyclades и Kemet – две доста добри и известни стратегически игри, които станаха instant класики още с излизането си, и могат да се похвалят с много добри компоненти. Ако трябва да съм честен – обложката на Inis ми докарва главоболие, но… нали келтски стил, едно-друго, на повечето хора им харесва. Още повече – вътре не изглежда така! Около играта върви някакъв хайп, който още не мога да окачествя като заслужен или просто резултат от предишни игри на издателя. За разлика от предишните няколко – Inis може да се проточи по-дълго от обичайното.

 

Заглавия, които тепърва излизат и чакаме с нетърпение – Gloomhaven и Dark Souls

Каквото и да кажа за Gloomhaven, ще одраска повърхността. Проектът беше успешно финансиран в Кикстартър и представлява може би най-обемистата приключенска настолна игра с герои – на толкова епично ниво, че май единици хора ще я завършат. Играта има legacy елемент, който може би ще отблъс… кого залъгвам, всъщност за играта има повече преордъри, отколкото отпечатани бройки, и то не от хора, които просто са се подали на хайпа, а от запалени геймъри. Gloomhaven излиза през късния февруари т.г. и, ако не я поръчате отсега, шансът да си я купите след релийза е малък – тиражът е ясен и наистина крайно ограничен.

Dark Souls ми е слабост, за мен беше една от игрите, които ме убедиха в качествата си само на база няколко механики, дори без пълни правила. Steamforged не са случайни дизайнери, и бързо наваксаха с действия срещу почти всяко възможно оплакване (а такива имаше много в коментарите в KS, очаквано, предвид броя подкрепили проекта), и кампанията им е една от най-успешните в историята на настолните игри. Така и не разбрах защо трябваше всички да я сравняват с Kingdom Death: Monster, която дори не съвпада като жанр (всъщност Gloomhaven е далеч по-близка до KDM) – вероятно, защото KDM е мрачна и използва AI декове? Dark Souls е като конзолната/компютърната Dark Souls, но… в кооперативен режим с няколко играча. Чакаме я през април.

Алтернативи: очакваният репринт на Terraforming Mars и първият експанжън за играта, когато излезе..

 

Уау, това стана дълго!

 

 

Споделете:
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.